Йосиф Александрович Бродски... колос на световната поезия...

Йосиф Александрович Бродски е руски и американски поет, носител на Нобеловата награда за литература за 1987. Бродски е роден в Ленинград, днес Санкт Петербург, в семейство на еврейски фотограф. На 15 години напуска училище, работи на различни места, включително болница, морга, фабрика, корабен котел и геоложка експедиция. Бродски научава английски и полски и развива задълбочен интерес към класическа философия, религия и митология, английска и американска поезия. Започва да пише стихове през 1957. Без формално образование, по-късно той признава, че е взимал книги отвсякъде, включително от боклука. Младият Бродски е окуражаван и повлиян от Анна Ахматова, която нарича някои негови стихове „пленяващи“.През 1963 той е обвинен от съветските власти в тунеядство и е осъден на пет години заточение, след което прекарва 18 месеца в Архангелска област. През 1965 присъдата му е намалена след протести на изявени литературни деятели.

Само четири стихотворения на Бродски са издадени в Съветския съюз, повечето му работи се появяват на Запад. На 4 юни1972 г. Бродски е изгонен от страната и през 1977 става гражданин на САЩ. Преподава в Мичиганския университет, а по-късно е професор в Колумбийския университет, Ню Йорк. От 1986 г. е професор по литература в колежа „Маунт-Холиок“. Освен на руски той пише успешно стихове и на английски. Любимите му композитора са Моцарт, Бах, Вивалди и се знае, че обичал да слуша и джаз. През 1990 г. му е възстановено съветското гражданство. Бродски почива от инфаркт в Ню Йорк и е погребан във Венеция...

Бродски е колос в световната поезия... да четеш Бродски в оригинал е невероятно преживяване... предлагам ви няколко стиха в мой превод от руски език... 

източник: http://www.stihi-rus.ru/1/br/

* * *

САМОТА

Когато губи равновесие

твоето уморено съзнание,

когато стъпалата на тази стълба

бягат под нозете ти

като палуба,

когато плюе на човечеството

твоята нощна самота,

ти можеш

за вечността да размишляваш

и в непорочността да се съмняваш

на идеи, хипотези, възприятия

произведения на изкуството

и - между впрочем – за самото зачатие

на сина на Мадоната Исус.

Но по-добре да се покланяш на дадеността

с дълбоките нейни гробове,

които после,

след давността

ще ти се сторят така мили.



Да.

По-добре да се покланяш на дадеността

с кротките нейни пътища,

които после,

до странност

ще ти се сторят

широки,

ще ти се сторят големи,

прашни,

осеяни с компромиси,

ще ти се сторят с големи криле,

ще ти се сторят като големи птици.



Да. По-добре да се покланяш на дадеността

с нейните мизерни критерии,

които после до крайност,

ще ти послужат за парапети

макар и не особено чисти,

удържащи в равновесие

твоите накуцващи истини

по тази нащърбена стълба.

 

* * *

САМО ПЕПЕЛТА ЗНАЕ


Само пепелта знае, какво е да изгориш до края.

Но ще кажа и също, гледайки в близкото напред:

не всичко вятърът отнася, не всичко метлата,

развихрила се по двора, може да обере.

Ще си останем смачкани угарки, храчки, в сянката

под пейката, където и лъч не може да проникне.

И ще се слегнем заедно с мръсното, броейки дните,

в хумоса, в утайката, в културния пласт.

Търпеливо с лопатка, археологът ще разтвори тази паст

повръщайки, но неговото откритие ще прогърми

по целия свят, като зарита в земята страст,

като обратната версия на пирамидите.

„Мърша!” ще въздъхне той, стомаха си притискащ,

но ще бъде по-далеч от нас, отколкото земята от птиците,

Защото мършата – е свобода от клетката, свобода

от цялото: апотеоз на частиците.


* * *

НЕ ЧЕ СИ ИЗГУБИХ УМА


Не че си изгубих ума, но се уморих след лятото.

За риза в шкафчето да бръкнеш, и губи се денят.

Бързо ли, как ли, зимата дойде и отнесе всичко това –

градовете, хората, но за начало зеленината.

Ще започна да спя несъблечен или да чета навсякъде

чужда книга, докато остатъците от годината

преминат в определеното място на асвалта.

Свобода –

това е, когато забравяш бащиното име на тирана,

а слюнката в устата сладка е като халвата на Шираз,

и макар, че твоят мозък усукан е като рога на овена

нищо не ще се стича от очите ти небесно сини.


източник: http://www.stihi-rus.ru/1/br/