Детство и образование
Уолтър
Скот e роден на 15 август 1771 година, в семейство на единбургски
адвокат. Поради крехкото си здраве той прекарва голяма част от детството
си във фермата на дядо му, където се заражда интересът му към местните
народни предания и легенди.Тази любов към фолклора го съпътства през
целият му живот. Завършва право и става адвокат.
Литературна дейност
Събира
и издава няколко тома древни балади. Уолтър Скот чете в превод и в
оригинал значителни поетични произведения на френски, италиански и
немски писатели, което го подтиква към лично творчество и развива
поетичния му усет. Едва по-късно през 1814 година, когато е утвърден и
признат поет Уолтър Скот издава "Уейвърли" - първият от поредицата
исторически романи. Неговите романи са повлияни от Пушкин, Достоевски,
Балзак, Виктор Юго. Силата на това въздействие се крие в различния тип
литература, която предлага Скот: нов вид исторически роман, построен
върху задълбочени проучвания и достоверно представящ отминалата епоха.
според един изследовател на творчеството му, в романите на Скот има
обрисувани 2836 действащи лица, включително 37 коня и 33 кучета; според
друг, подобна галерия от образи няма дори и в творчеството на Шекспир.
Последни години
Признат за един от най-големите британски - шотландски новелисти, през1820 година Уолтър Скот получава благородническа титла. Собственик на издателска къща, с амбиции на просветител, представил на съвременниците си книги на Драйдън, Даниел Дефо и Суифт, документи, биографии, фолклор и литературни анализи; създател на романите "Айвънхоу", "Кенилуърт", "Единбургската тъмница" и много други, през 1825 година видният писател фалира и е принуден да работи усилено до смъртта си през 1832 година, за да изплати дълговете си.
Поеми
- "Песента на последния минстрел" (1805)
- "Мармион" (1808)
- "Дамата на езерото" (1810)
Романи
- Уейвърли (1814)
- Роб Рой (Rob Roy) (1818)
- Айвънхоу (Ivanhoe) (1820)
- Абатът (The Abbot) (1820) - исторически роман, посветен на Мария Стюарт
- Кенилуърт (Kenilworth) (1821)
- Ламермурската невеста (The Bride of Lammermoor) (1819)
- Куентин Дъруард (1823)
Последни години
Признат за един от най-големите британски - шотландски новелисти, през1820 година Уолтър Скот получава благородническа титла. Собственик на издателска къща, с амбиции на просветител, представил на съвременниците си книги на Драйдън, Даниел Дефо и Суифт, документи, биографии, фолклор и литературни анализи; създател на романите "Айвънхоу", "Кенилуърт", "Единбургската тъмница" и много други, през 1825 година видният писател фалира и е принуден да работи усилено до смъртта си през 1832 година, за да изплати дълговете си.
Поеми
- "Песента на последния минстрел" (1805)
- "Мармион" (1808)
- "Дамата на езерото" (1810)
Романи
- Уейвърли (1814)
- Роб Рой (Rob Roy) (1818)
- Айвънхоу (Ivanhoe) (1820)
- Абатът (The Abbot) (1820) - исторически роман, посветен на Мария Стюарт
- Кенилуърт (Kenilworth) (1821)
- Ламермурската невеста (The Bride of Lammermoor) (1819)
- Куентин Дъруард (1823)
