Музикално-поетична вечер на поета музикант ДЕЯН ДИМИТРОВ

 

Вчера – петъчната вечер на 16 август във фоайето на концертната зала на читалище „Йордан Йовков”  се проведе музикално-поетично представяне на най-добрите стихотворения на добричкия поет-музикант Деян Димитров.
Под акомпанимента на неговата китара поетът Сашо Серафимов и добричкия актьор Валентин Андреев изпълниха вълнуващата поезия на Деян.
Концертната зала се изпълни с прекрасната класическа музика на Шопен, Григ, Дебюси в изпълнение на пиано от сина на поета Йордан Йорданов.

Последва и виртуозно изпълнение на част от най-прекрасните български песни от поета Диян Димитров, в съпровод музиката на неговата китара.

Литературният критик Драгомил Георгиев, както винаги ни запозна с творческия и духовен портрет на поета.

Деян Димитров е роден на 5 февруари 1955 г. в с. Красен, Добричко. Завършил е техникум по механо-техника М. В. Ломоносов. Настояща професия – пчелар, музикант, певец и поет.
Издадена стихосбирка „ЗАРЕЖДАНЕ С ЛЮБОВ”, която понастоящем е второ преработено издание.

 
  © Николай Тодоров Пеняшки-Плашков

    Аrt-liter-info-news.dobrich

СТИХОВЕ: 


ПОСРЕЩАМ ИЗГРЕВА
 
Почти е равноденствие.
Блести росата.
Милиарди бисери.
И паяжината свети.
Между клоните
Нощес творял е геният.
Сам съм във вселената.
От съпричастност
Губя чувство
За важност и надежда.
Не съм самотен.
Зная, че ще дойдеш.
Мечтите после.
Ще ме подсетиш.

Наливам си кафето.
Блажена нега.
Нахалният кълвач
Дълбай упорито
Болна част от тялото
На приятеля отсреща.
Хвърчат трески.
Току поглежда и продължава.
Разбира, че си трая.
Мисля за нахалството, което обича и знае
Да се  крие зад маската на неестественото.

За удобство сменям темата.
Отпивам от кафето.

Двама сме.
Аз и изгрева.
А всичко останало е несъизмеримо и прекрасно.

Страхотно чувство ме обзема,
Като че ли съм в центъра на раждането.
Почти не забелязвам как пчелите
Настървено излитат, за да оплодят цветята.
Свикнал съм с дружната им песен.
Виртуозно ачелерандо!
Звучи ми като ода за възхвала.
Защо ми е да вярвам, че от любов се страда,
Или че е възможно сам да евоюлирам?

Най-хубавата тема си остава
Утрешната утрин,
Когато ще сме трима.

******

ЗА ДА ЖИВЕЕМ, ДОСТАТЪЧНО Е СЛЪНЦЕТО,

На Диоген бъчвата,
И земята със своите щедрости.
Нашата бъчва е апартамента,
Топла вода, отопление...
Слънцето си е същото,
И земята си е щедра.
Само разпръскваме
Онова, което е събрала,
За да я накараме да дава,
Повече отколкото изяждаме.

Диоген как е живял,
Не съм видял.
Зная само
Как живее моят дядо.
Ще кажа определено –
Той по- малко се самоунищожава,
По – спокоен, по – уравновесен е.
Край него и аз се успокоявам.
Той е Диоген;
Не се интересува как живея,
Гуляя ли, обичам ли кафе,
Какво работя,
С жените как съм
И така нататък.
Пита ме само дали съм добре.
Струва си човек да се замисли
Над тая проста философия.