автор: СТОЯН МИХАЙЛОВСКИ
Дърт някой плъх, в грабежи затлъстял,
еднъжки срещнал костенурка
и тъй й се присмял:
– От тази костена чепурка
кога ще се освободиш!
Докрай ли ще седиш
във тази черна дупка,
в студений тоз затвор?
Защо търпиш
туй дълго робство, тоз позор!...
Виж мойто жилище... На, онзи там дворец –
богато украсен, потънал в светлини...
Там на живейме ний –
аз – тоест – и един дължавен големец.
– Не, от съдбите си не се оплаквам аз! –
отвърнала тогаз
суховодната гадинка... –
Аз съм свободна домакинка
във сиромашки дом – но в дома си живея аз, гризане!
А твойте палати са людско стежане,
а твойте богатства са хорско имане!
Дърт някой плъх, в грабежи затлъстял,
еднъжки срещнал костенурка
и тъй й се присмял:
– От тази костена чепурка
кога ще се освободиш!
Докрай ли ще седиш
във тази черна дупка,
в студений тоз затвор?
Защо търпиш
туй дълго робство, тоз позор!...
Виж мойто жилище... На, онзи там дворец –
богато украсен, потънал в светлини...
Там на живейме ний –
аз – тоест – и един дължавен големец.
– Не, от съдбите си не се оплаквам аз! –
отвърнала тогаз
суховодната гадинка... –
Аз съм свободна домакинка
във сиромашки дом – но в дома си живея аз, гризане!
А твойте палати са людско стежане,
а твойте богатства са хорско имане!
