Георги Михалков е роден на 21 май 1952 г. в София.
Завършва българска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и е един от малкото съвременни български писатели, които творят на два езика — на български и на есперанто.
Първите му разкази се появяват още през 1978 г. в Будапеща, където живее осем години и е член на съюза на младите унгарски писатели. Много от разказите му излизат в различни литературни списания в Белгия, Бразилия, Испания, Корея, Унгария, Франция, Япония и творчеството му е по-добре познато в чужбина, отколкото в България.
Работил е като главен редактор на издателството на Българския есперантски съюз, а в момента е главен редактор на списание "Български есперантист".
Автор е на сборниците с разкази „Тайнствената светлина“ (1978 г. — Унгария), „Насън пътувам“ (1992 г. — България), „Затворената мида“ (2001 г. — Швеция), „Глинената камила“ (2002 г. — България), на повестите „Златният Посейдон“ (1984 г. — Унгария) и „Майски дъжд“ (1984 г. — Бразилия), на пиесите „Ще живеем!“ (1983 г. — Унгария), „Доктор Браун е у нас“ (1987 г. — Унгария), „Откритието на века“ (1993 г. — България), на сборниците с есета „Белетристични есета“ (1987 г. — България), „Литературни откровения“ (2000 г. — България) и „Почивка на Карибите“ (2006 г. — България).
През 2001 г. сборникът му с разкази „Затворената мида“, спечелва годишната награда „Творба на годината“ на швейцарското литературно списание „Литература Фоиро“. Някои от пиесите му са представени с успех в Будапеща, Варшава, Краков и София. Негови творби са преведени от есперанто на английски, португалски, руски, хърватски, шведски, японски, корейски. Член е на ПЕН-клуба.
Негови разкази се появяват често във вестниците „Капитал Лайф“, „Литературен вестник“, „Сега“ и много други.
