Мода
ли е писането на японски форми на поезия? По всяка вероятност – и
мода. Много поети се противопоставят на този вид поезия, привеждайки в
своя подкрепа различни доводи, най-често срещания, сред които е
разликата в сричките на японски и български език. Добре. Така да бъде,
но как бихте обяснили тогава литературните конкурси на Йоко Оно – със
сигурност японка, нали? – за хайку поезия на английски език? С
по-близка връзка между английски и японски ли? Не, не вярвам.
Да
се върнем сега на „модата” за писане на японски поетични форми. Имаше
период, в който много автори, особено тези от интернет пространството,
редяха безцелно 5-7-5-сричкови редове, смело лепвайки им етикет „хайку”,
без да се замислят върху дълбочината на тази пестелива на изразни
средства, но наситена като съдържание поетична форма. За щастие, има и
такива, за които експериментът е повече от поетична игра.
Един от тях е Николай Пеняшки – Плашков. Неговите хайку-форми са пропити с мъдрост под привидно лежерна форма.
Онова, което отличава неговите хайку-стихотворения е избягването на сезонна дума. Не защото авторът не ги познава – „аромат на грозде”
е залегнал в едно от есенните му хайкута. По-скоро това е индивидуален
подход, посредством който авторът не вижда смисъл да забули в
тайнсвтеност видимото, а по-скоро, да го използва, за да държи по-близо
до себе си онези скрити копнежи и чувства, които изграждат неговата
личност. Николай Пеняшки – Плашков, залага на своите образи, които с
богата си символика разкриват нежна и чувствена душевност.
Единият от повтарящите се образи в хайку поезията на Плашков е луната. Ако се замислим, тя винаги е била символ на женското начало и скритите копнежи. Лирическият му герой иска любимата да се отмести (да махне маската, вероятно), за да може да посрещне женствеността й:
Отмести се,
луната да послещна!
Ще те любя!
Ще те любя!
Друг
любим образ на Плашков е щурецът. Този символ на музиканта, който ще
изсвири своите свободни песни е пряко свързан с женствеността, скрита в Луната. Затова е и следващото тристишие, което ни грабва със своята искреност:
Лунна светлина.
Реката гръб извива.
Щурците свирят.
Реката.
Река от изплакани сълзи. Вид катарзис, който ще помогне на устремилия
се по пътя към мъдростта човек. Той ще се остави дъждът, който прави
реката – вид връзка между хората от различни държави и с различни възгледи – пълноводна, да го измокри до кости, за да събере сили и да чака:
До кости мокър
под слънчевото небе
чакам те влюбен.
Само така, той ще запали звездите на небето, които да огряват пътя на неговата любима Луна. На неговата любима жена. А музиката, която е част от същността му, ще направи нощта жива и наситена:
Луната изгря.
Звезди по небосвода.
Щурците пеят.
С песни или със своето
мълчаливо присъствие, птиците също са част от поетичния свят на
Николай Пеняшки – Плашков. Гълъбите ще стоят почти неподвижно през
горещото лято, а останалите през зимата птици ще направят студа
по-малко суров и нежелан.
На клон замръзнал
накацаха птиците.
Търсят слънцето.
Позволих
си да приведа всички тези цитати от тристишия в хайку форма, за да ви
помогна сами да се убедите в източната мъдрост и душевен финес на един
достатъчно чел, преди да започне да пише автор. Николай Пеняшки –
Плашков. Човекът, който опитва дори и сложната форма хайбун –
доказателство за поетика в прозата, за да покаже още веднъж колко близък
му е този отдалечен само географски район – Япония. Мъдростта й,
обаче, е общодостъпна. Стига само да искаме да я потърсим.
В настоящата статия ви запознах само от части с богатото на източни вдъхновения творчество на Николай Пеняшки – Плашков. Иска ми се този материал да бъде като пожелание на добрата орисница, един ден да видим хайкутата на този талантлив автор в хартиен вариант, който със сигурност ще бъде част от моята библиотека. А от вашата?
автор: Весислава Савова
20. 06. 2010 г.
