Здравейте и добре дошли! :)

“Не вземайте на сляпа вяра това, което сте чули. Не вярвайте на доктрини, само защото те идват от древността и са се предавали от поколение на поколение. Не вярвайте на каквото и да е, само защото то се следва сляпо от множеството. Не вярвайте на каквото и да е, само защото е било казано от древните мъдреци. Не вярвайте на истини, само защото имате пристрастие към тях или по силата на стар навик. Не приемайте за истина нещо само, защото е било изречено от някой авторитет, ваш учител, по-възрастен или по-знаещ от вас. Обмисляйте, анализирайте и проверявайте в практиката и, ако резултатите потвърждават казаното и спомагат за доброто на всички, приемете истината и я следвайте, приложете я в живота си.”
Буда

5.02.2013 г.

Днес, 5.02. 2013 г. почина писателката и поетесата Леда Милева



Днес на 5 февруари 2013 г. почина писателката Леда Милева на 93 – годишна възраст. Тя е родена на 5.02. 1920 год. в гр. София. Дъщеря е на поета Гео Милев. Писателка и преводачка, автор на стихове и пиеси за деца, и на преводи от английски, руски и френски. Освен това е била детска учителка, деятелка на културата, общественичка и дипломатка. 


Преводач е на съвременна американска, английска и африканска поезия.

Леда Милева завършва Американския колеж, Института за  детски учителки, известно време в Юридическия факултет на СУ. След 1944 г. работе като редактор в различни издателства, като главен редактор на списание „Пионерска самодейност”, зам.-директор и директор на Българската  ттелевизия.
От 1972  до  1978 г. е постоянен представител на България в ЮНЕСКО в ПАРИЖ. Председател е на Съюза на преводачите  и народен представител в VIII и IX и VII ВНС.


 Четете за Леда Милева от ТУК

****************
 Бодливко мързеливко

Елите слънцето огря
с усмивката си кротка
и Ежко в старата гора
излезе на разходка.

Тревица тук, иглика там —
в това приятно време
не иска Ежко да е сам,
другарче ще си вземе!

Две катерички — скок-подскок —
съгледа той на клон висок.
— Елате на разходка, мили!
Чудесно слънце свети.
Защо в клонака сте се скрили?

— Днес, Ежко, сме заети.
Виж как се работи юнашки —
хралупите метем с опашки!

— Метете! — Ежко-Бежко рече. —
Ще ида да повикам Мечо.

Но Мечо спал бе цяла зима
и Ежко го завари
да тупа с дрянов клон килима
и козяците стари.

По клоните
цвъртяха птички.
За Ежкова беда
те бяха весели, но всички
строяха си гнезда.

Дори и Заю дългоух
поседнал бе до трънка
да кърпи своя сив кожух
с една иглица тънка.

Погледна Ежко натъжен,
постла си меки листи,
па седна в пролетния ден
бодлите си да чисти…