ЕПОСЪТ е съществувал и в две речеви форми: стихотворна и прозаическа. Идеалното е протичало по един начин в стихотворната форма - близка до екстаза. Епоса - проза разчита най-вече на съдържанието на сказа.
Те са две различни речеви форми, но запазват общото в себе си. Относно епоса е известна мисълта на Аристотел: "Съчиненията на Херодот могат да се преработят в стихове, но въпреки това те биха били такава история в метри, каквато са и без метри". ( Аристотел, "За поетическото изкуство", 1975, с. 77.)
Те са две различни речеви форми, но запазват общото в себе си. Относно епоса е известна мисълта на Аристотел: "Съчиненията на Херодот могат да се преработят в стихове, но въпреки това те биха били такава история в метри, каквато са и без метри". ( Аристотел, "За поетическото изкуство", 1975, с. 77.)
Важна особеност на Епоса е сказът, т.е. повествованието на събития. При всяка от родовите структури съществуват две основни категории: материал и форма. Сказът обединява материала и формата в епоса. В този огромен дял от устното и от книжовното творчество се натъкваме на особеност и на материала, и на формата. Материала включва запаметени, лични или племенни житейски отношения, истории, които са протичали, случки, които са се редували, характери, изявявали се в събития при някаква битова или историческа обстановка.
Епическото произведение се построява според материала - събитието и характерите във формата на сказ.
Важно е да се отбележи, че при епоса, характеризиращ се със своята обективност, картинност и цялостност е възможно да се използват всички времена, включително и едно настояще, което предхожда в бъдеще. За да има относителна устойчивост на сказа е необходимо в епоса да наблегне на минало време. В случая повествованието изразява събитието в завършен вид, пречупено в съзнанието, осъзнато и усвоено в настоящия момент. Характерът се оформя не само като участник в събитието, но и като изпълнител на самото действие. Казано по друг начин характера е отражение на събитието и събитието го изгражда.
Епическото произведение се построява според материала - събитието и характерите във формата на сказ.
Важно е да се отбележи, че при епоса, характеризиращ се със своята обективност, картинност и цялостност е възможно да се използват всички времена, включително и едно настояще, което предхожда в бъдеще. За да има относителна устойчивост на сказа е необходимо в епоса да наблегне на минало време. В случая повествованието изразява събитието в завършен вид, пречупено в съзнанието, осъзнато и усвоено в настоящия момент. Характерът се оформя не само като участник в събитието, но и като изпълнител на самото действие. Казано по друг начин характера е отражение на събитието и събитието го изгражда.
