Малко преди смъртта си древноримският поет Вергилий заръчал на приятелите си да изгорят всичките 12 тома на поемата "Енеида", описващи приключенията на троянския герой Еней - труда на живота му.
Той стигнал до това решение, защото не успял да го завърши. За щастие обаче близките на поета успели да го разубедят и той премахнал това желание от завещанието си.
След смъртта му "Енеида" била публикувана и много високо оценена. Последно желание на Шекспир е било жена му да получи неговото "второ най-добро легло". Особената му воля и досега продължава да предизвиква спекулации относно връзката със съпругата му Ан Хатауей.
По това време да завещаеш на някого легло всъщност не било чак толкова необичайно - леглата без бълхи и дървеници се ценели високо и стрували скъпо.
Чарлз Дикенс искал присъстващите на погребението му "да не носят шалове, папионки, връзки на шапките и разни други отблъскващи абсурди".
Писателят си пожелал и скромно погребение, на което да присъстват само роднини и близки приятели. Изрично подчертал, че не желае времето и мястото на церемонията да бъдат разгласявани.
Желанието му обаче, меко казано, не било взето под внимание. Паметта му била почетена с огромно траурно шествие и всички, които взели участие в него, носели папионки, шалове и връзки на шапките.
Погребението се превърнало в събитие от национален мащаб и човекът, който бил свикнал да получава всичко докато е жив, не успял да вземе това, което пожелал последно.
Джордж Бърнард Шоу бил доста критичен към религията и в завещанието си включил цял раздел, в който подкрепя "продължилата милиони години сага на Дарвин за сътворението" и критикува "шестдневното резюме" на Библията.
Затова последно му желаниебило: без религиозна служба и "без кръст под каквато и да е форма или други инструменти за мъчение и символи на кървава саможертва". Приживе Шоу мечтаел да реформира английската азбука, като замени познатите букви с други 40, които да улеснят правописа.
В завещанието си оставил значителна сума за популяризиране на новата фонетична азбука, но идеята била окачествена като невъзможна за реализиране и парите били разпределени между три институции - Британския музей, Националната галерия на Ирландия и Кралската академия за изкуства.
