автор: ШАНДОР ПЕТЬОФИ
...
Сто образа приема любовта ми
и виждам те различен всеки път :
ту остров си и страстите ми бурно
разлюшкани около теб шумят ,
ту ставаш изведнъж за мене чуден ,
величествен и недостъпен храм
и преклонена с душата си обвивам
стените негови като бръшлян .
Понякога си пътник - любовта ми
като разбойник втурва се към теб ,
а после като просяк аз те спирам ,
ръка протегнала за парченце хляб .
Карпати ставаш ти , аз - облак свъсен ,
и мълния от мен към теб лети ,
или си розов храст и песента ми
като на славей песента звънти.
Сто образа приема любовта ми ,
но не отслабва и не спира тя .
Ако утихне някога , спомни си ,
4е е дълбока тихата вода ........
...
Сто образа приема любовта ми
и виждам те различен всеки път :
ту остров си и страстите ми бурно
разлюшкани около теб шумят ,
ту ставаш изведнъж за мене чуден ,
величествен и недостъпен храм
и преклонена с душата си обвивам
стените негови като бръшлян .
Понякога си пътник - любовта ми
като разбойник втурва се към теб ,
а после като просяк аз те спирам ,
ръка протегнала за парченце хляб .
Карпати ставаш ти , аз - облак свъсен ,
и мълния от мен към теб лети ,
или си розов храст и песента ми
като на славей песента звънти.
Сто образа приема любовта ми ,
но не отслабва и не спира тя .
Ако утихне някога , спомни си ,
4е е дълбока тихата вода ........
