автор: Шандор Петьофи
Обичам те мила
обичам те,
обичам снагата ти-тънката,
обичам косите ти-черните,
обичам челото ти-бялото,
обичам очите ти-тъмните.
Обичам лицето ти пламнало
и устните сладко разтворени,
ръцете ти тръпно отпуснати
и тяхното нежно докосване.
Обичам душата ти,литнала
с високия порив на чувствата,
които вълнуват сърцето ти.
Обичам те пролетно-весела
и есенно-тъжна, обичам те,
тъй както обичам сълзите ти,
обичам и твоята усмивка.
Обичам доброто сияние
на твоите постъпки и помисли,
и слънчевите затъмнения
на твоите грешки обичам.
Обичам те, мила
обичам те,
обичам те както единствено
и само човекът обича.
Без теб всичко тук би помръкнало
за мен, ако не и за другите.
Чрез теб, в мойте мисли изправена,
аз вече се взирам наоколо.
За мен ти си чувство от чувството,
изпълнило сън и безсъница,
ти влизаш задъхано в пулса ми
и в моите стихотворения.
Аз бих се отказал от славата
единствено заради тебе,
защото за мен е желание,
каквото си ти пожелала;
мечта е за мен и старание,
каквото си ти помечтала.
Повярвай, нищожни са жертвите,
и малките, пък и големите,
когато на теб са обречени,
когато за теб са направени.
Ценя в теб дори и прищевките,
повярвай, любима,усетя ли,
че нещо ти липсва-нищожното
за мен се превръща в значително.
Обичам те, мила,
обичам те,
обичам те-никъде, никога
и никой не е тъй обичал!
Така те обичам, че вярвай ми-
за мен тази страст ще е гибелна:
превзет съм, изпълнен съм целият
единствено с теб. А и в бъдеще
аз теб ще обичам-обичам ли,
за теб ще живея-живея ли.
Мъж, син и баща ще ти бъда аз,
ще бъда твой брат и избраник твой,
а ти-сбрала всичко у себе си,
за мен ще си всичко-любимата,
сестрата, съпругата, майката...
Обичам те, мила,
обичам те,
душата ми-твоя е-цялата,
сърцето ми-твое е-цялото,
очите ми-твои са-целите,
обичам те с луда любов!
И ако похвала за чувствата
е някога нужна за някого,
то тази похвала единствено
и само от теб е заслужена,
защото без теб, мила, никога
от никого, мила,и никъде
не бих се научил, че има
такава голяма любов!
Обичам те мила
обичам те,
обичам снагата ти-тънката,
обичам косите ти-черните,
обичам челото ти-бялото,
обичам очите ти-тъмните.
Обичам лицето ти пламнало
и устните сладко разтворени,
ръцете ти тръпно отпуснати
и тяхното нежно докосване.
Обичам душата ти,литнала
с високия порив на чувствата,
които вълнуват сърцето ти.
Обичам те пролетно-весела
и есенно-тъжна, обичам те,
тъй както обичам сълзите ти,
обичам и твоята усмивка.
Обичам доброто сияние
на твоите постъпки и помисли,
и слънчевите затъмнения
на твоите грешки обичам.
Обичам те, мила
обичам те,
обичам те както единствено
и само човекът обича.
Без теб всичко тук би помръкнало
за мен, ако не и за другите.
Чрез теб, в мойте мисли изправена,
аз вече се взирам наоколо.
За мен ти си чувство от чувството,
изпълнило сън и безсъница,
ти влизаш задъхано в пулса ми
и в моите стихотворения.
Аз бих се отказал от славата
единствено заради тебе,
защото за мен е желание,
каквото си ти пожелала;
мечта е за мен и старание,
каквото си ти помечтала.
Повярвай, нищожни са жертвите,
и малките, пък и големите,
когато на теб са обречени,
когато за теб са направени.
Ценя в теб дори и прищевките,
повярвай, любима,усетя ли,
че нещо ти липсва-нищожното
за мен се превръща в значително.
Обичам те, мила,
обичам те,
обичам те-никъде, никога
и никой не е тъй обичал!
Така те обичам, че вярвай ми-
за мен тази страст ще е гибелна:
превзет съм, изпълнен съм целият
единствено с теб. А и в бъдеще
аз теб ще обичам-обичам ли,
за теб ще живея-живея ли.
Мъж, син и баща ще ти бъда аз,
ще бъда твой брат и избраник твой,
а ти-сбрала всичко у себе си,
за мен ще си всичко-любимата,
сестрата, съпругата, майката...
Обичам те, мила,
обичам те,
душата ми-твоя е-цялата,
сърцето ми-твое е-цялото,
очите ми-твои са-целите,
обичам те с луда любов!
И ако похвала за чувствата
е някога нужна за някого,
то тази похвала единствено
и само от теб е заслужена,
защото без теб, мила, никога
от никого, мила,и никъде
не бих се научил, че има
такава голяма любов!
