Днес на 11 декември 2012 г от 18 ч. в Огледална зала "Нели Божкова"
Община Добрич и Сдружение на писателите организират премиера на новата
поетична книга на Генка Петрова - "Пазачът на зимното вдъхновение".
Това е десетата поетична книга на добричката авторка, която тази година
стана носител на Първа награда за поезия в Четвъртия национален
конкурс на учители творци. Книгата е финансово спонсорирана от Община
Добрич и приятели. Съдържа нови 85 творби. Автор на корицата е синът й -
художникът Георги Петров. Книгата ще бъде представена от литератора
Петрана Савова. Част от стиховете на Генка Петрова ще изпълни актьорът
Красимир Демиров, а музикална илюстрация по Верди ще направят солисти от
Хор "Добруджански звуци"- Валентин Славов, Паско Тошев и пианистката
Радостина Кръстева, със специалното участие на Галина Великова от
Държавна опера Варна. Едно от стихотворенията на поетесата "Да се влюбиш
във Верди" е провокирано от изпълненията на хoра по творби на Верди. В
премиерата ще вземе участие и Цвети Христова, която има национални
награди за музикално майсторство.
***
Горещници
Сякаш е глътнало две бири на гладно,
люлее се във шезлонга на юли лятото.
Залезът е изплезил език отсам хоризонта
и го подпира небето, пламнало в ревност.
Окуцелите стъпки на куче лизват сенките,
легнали кротко оттатък болката.
Залезът, опростил далечните юлски съмнения,
цяла нощ непробудно сънува любене.
***
Рисунка
Не очаквай повече, отколкото
мога да понеса.
Желанието ми е заседнало
в купчина по-малки,
припича се голо-голеничко
в юлските горещници,
не го е еня, че му е време
навреме да натисне газта,
през акордите на среднощния Рей Чарлз
да яхне своя код,
да разплиска палитрата на твоето желание,
безсрамно да овършее студеното и топлото,
ниското и високото на мълчанието ти
и
изстискало тубата с кадмиев оранж
в два след полунощ
да нарисува осъзнаването си
миг преди да го срещнеш,
ако не е заспало на ръба на изгрева.
Не очаквам повече, отколкото
искам да ми дадеш,
мое вдъхновение.
***
Ще се видим в четвъртък
Какво са намислили тези стихотворения
малко след два през нощта.
Наверно искат да ми напомнят,
че нямам време за нощно скитане из сънища,
за безпаметство пет часа по-късно
във града на дочакано сбъдване
на усещането за понеделник, вторник, сряда
с мигове непрочетени от азбуката на обичта
край тялото ти, ума ти, думите ти за другите,
край свободата на другите за тебе
и моята достатъчна свобода на един час време
край тебе...
Измислени състояния като недомислена любов -
има ли друга
освен тази, която примира простреляна,
неизживяла своите понеделник, вторник, сряда
след думите ти: Ще се видим в четвъртък.
И не си тръгва тази любов - ни жива, ни умряла.
И се забива в едно стихотворение в два през нощта
в понеделник, във вторник и в сряда - цял триптих.
И преживява до четвъртък тази любов,
необезпокоявана,
защото никой не чете поезия.
И крачи тази любов в прозата на живота -
любов куца, саката, под мост и над мост срещана,
и оцелява тази любов,
защото е майчина
***
Горещници
Сякаш е глътнало две бири на гладно,
люлее се във шезлонга на юли лятото.
Залезът е изплезил език отсам хоризонта
и го подпира небето, пламнало в ревност.
Окуцелите стъпки на куче лизват сенките,
легнали кротко оттатък болката.
Залезът, опростил далечните юлски съмнения,
цяла нощ непробудно сънува любене.
***
Рисунка
Не очаквай повече, отколкото
мога да понеса.
Желанието ми е заседнало
в купчина по-малки,
припича се голо-голеничко
в юлските горещници,
не го е еня, че му е време
навреме да натисне газта,
през акордите на среднощния Рей Чарлз
да яхне своя код,
да разплиска палитрата на твоето желание,
безсрамно да овършее студеното и топлото,
ниското и високото на мълчанието ти
и
изстискало тубата с кадмиев оранж
в два след полунощ
да нарисува осъзнаването си
миг преди да го срещнеш,
ако не е заспало на ръба на изгрева.
Не очаквам повече, отколкото
искам да ми дадеш,
мое вдъхновение.
***
Ще се видим в четвъртък
Какво са намислили тези стихотворения
малко след два през нощта.
Наверно искат да ми напомнят,
че нямам време за нощно скитане из сънища,
за безпаметство пет часа по-късно
във града на дочакано сбъдване
на усещането за понеделник, вторник, сряда
с мигове непрочетени от азбуката на обичта
край тялото ти, ума ти, думите ти за другите,
край свободата на другите за тебе
и моята достатъчна свобода на един час време
край тебе...
Измислени състояния като недомислена любов -
има ли друга
освен тази, която примира простреляна,
неизживяла своите понеделник, вторник, сряда
след думите ти: Ще се видим в четвъртък.
И не си тръгва тази любов - ни жива, ни умряла.
И се забива в едно стихотворение в два през нощта
в понеделник, във вторник и в сряда - цял триптих.
И преживява до четвъртък тази любов,
необезпокоявана,
защото никой не чете поезия.
И крачи тази любов в прозата на живота -
любов куца, саката, под мост и над мост срещана,
и оцелява тази любов,
защото е майчина
