Животът е една голяма локва... Кой както
иска, така да я приеме. Едни се давят, други
изплуват, трети виждат настоящето и
миналото. Четвърти пият вода от нея. Не дай
боже да има и кал в нея...
Самотен бях с моето минало.
То ми напомняше за себе си-
като капчук след току-що
спрял пороен дъжд.
Локвите оставаха.
Те бяха настоящето.
След изгрялото слънце
наблюдавах небесната дъга.
Локвите все още стояха.
Птичките пиеха жадно вода...
2006 г.
иска, така да я приеме. Едни се давят, други
изплуват, трети виждат настоящето и
миналото. Четвърти пият вода от нея. Не дай
боже да има и кал в нея...
Самотен бях с моето минало.
То ми напомняше за себе си-
като капчук след току-що
спрял пороен дъжд.
Локвите оставаха.
Те бяха настоящето.
След изгрялото слънце
наблюдавах небесната дъга.
Локвите все още стояха.
Птичките пиеха жадно вода...
2006 г.