Днес на 28 ноември 2012 г., 18.00 ч. във фоайето Голяма концертна зала на Читалище "Йордан Йовков" ще се проведе представяне на романа "ИМЕТО" от българският писател ХРИСТО КАРАСТОЯНОВ.
Вход СВОБОДЕН
Романът „Името” е книга, вдъхновена от вълнуващата приказка, че руската
принцеса Анастасия, най-малката дъщеря на последния руски император,
оцеляла след разстрела в подземията на Екатеринбург, е живяла в
България. Но само вдъхновена – нищо повече. Остава само въпросът: „Какво
би било, ако...”
За автора:
Христо Карастоянов е роден на 22 февруари 1950 година в Тополовград.
Живее и се опитва да работи в Ямбол. Дядо на внук, който му повтаря и
трите имена. Член на Съюза на българските писатели.
Хобито му е да рисува карикатури (участвал е в няколко международни салони на карикатурата).
Първата му самостоятелна книга "Пропукан асфалт" (1981) е отличена с една от наградите на "Южна пролет" в Хасково, а "Записки по исторически наивизъм" (1999) получава наградата на СБП за 2000 г. Автор е на 27 самостоятелни книги – белетристика, документалистика и публицистика, три романа, както и на тетрадка със стихове. Пет негови книги са номинирани за наградата „Хеликон”, а романът му “Аутопия: другият път към ада”, издание на „Жанет 45”, е номиниран за първото издание на конкурса на Фондация “Вик” за най-добър роман на годината през 2004 година. Носител е и на голямата награда на "Корпорация Развитие КДА", за романа "Смъртта е за предпочитане" (2003). Негов сборник с разкази е една от петте книги, с които стартира инициативата “Духовна врата” на ИК “Жанет 45” – “Търся съпруга за мъжа си”, разкази, превод на турски Хюсеин Мевсим (“Kocama kari ariyorum”). Заедно с другите заглавия от поредицата, “Kocama kari ariyorum” беше представена на Международния панаир на книгата в Истанбул през 2006 г.
Хобито му е да рисува карикатури (участвал е в няколко международни салони на карикатурата).
Първата му самостоятелна книга "Пропукан асфалт" (1981) е отличена с една от наградите на "Южна пролет" в Хасково, а "Записки по исторически наивизъм" (1999) получава наградата на СБП за 2000 г. Автор е на 27 самостоятелни книги – белетристика, документалистика и публицистика, три романа, както и на тетрадка със стихове. Пет негови книги са номинирани за наградата „Хеликон”, а романът му “Аутопия: другият път към ада”, издание на „Жанет 45”, е номиниран за първото издание на конкурса на Фондация “Вик” за най-добър роман на годината през 2004 година. Носител е и на голямата награда на "Корпорация Развитие КДА", за романа "Смъртта е за предпочитане" (2003). Негов сборник с разкази е една от петте книги, с които стартира инициативата “Духовна врата” на ИК “Жанет 45” – “Търся съпруга за мъжа си”, разкази, превод на турски Хюсеин Мевсим (“Kocama kari ariyorum”). Заедно с другите заглавия от поредицата, “Kocama kari ariyorum” беше представена на Международния панаир на книгата в Истанбул през 2006 г.
ОТКЪС ОТ КНИГАТА:
"Вече се беше примирила с онова прозрение, което я удиви един следобед
преди много години. Беше разбрала, че адът не е място - адът е време.
Малко или много, мястото си можеш да смениш, но времето никога. Сега,
когато остаряваше самотно и зло в това село, седнала на коравия дървен
стол срещу левия прозорец в ъгловата стая на втория етаж, си мислеше, че
е разбрала защо точно времето е ад. Заради спомените. С годините
спомените ставаха все по-ясни - спомените за нещата, които й се бяха
случили през този спрял веднъж завинаги неин живот, и спомените за
другите неща, за които само беше чула. Беше си за чудене: случваше се да
забрави дори името на някоя от ученичките си, а пък си спомняше
например как на един ужасно отдавнашен шести май баща им беше влязъл при
тях и беше казал: „Доживях до петдесетте, сам не мога да си се
начудя!...” Баща им умееше да се шегува мило и забавно. Но си беше вече
пийнал оная сутрин, макар да беше много рано, така че нито тя, нито
някоя от сестрите й разбра дали той се шегува или наистина се е стреснал
от възрастта..."
