автор: РАН БОСИЛЕК
Направило си Косенцето Босенцето гнезденце. Снесло си яйчица.
Дошла Кума Лиса под гнездото и рекла:
- Косе Босе, дай ми едно яйчице! Дойдоха ми тате и мама на гости. Ще им сваря чорбица.
Косенцето й дало едно яйчице.
На другия ден пак дошла Кума Лиса и рекла:
- Косе Босе, дай ми яйчице. Дойдоха ми кака и бате на гости.
Косенцето пак й дало.
Днес тъй, утре тъй — останало на Косенцето само едно яйчице. Дошла пак Кума Лиса и рекла:
- Косенце Босенце, дай ми яйчице!
- Нямам, Лиске — отговорило Косенцето.
- Като нямаш, тебе ще изям!
Заплакало Косенцето. Дало си и последното яйчице.
На сутринта минало куче през гората. То видяло Косенцето, че плаче, и попитало:
- Защо плачеш, Косе Босе?
- Как да не плача, кученце. Всяка сутрин идва Кума Лиса и ми взема по едно яйчице. Взе ми ги всичките. Не можах да си отвъдя пиленца. Тази сутрин пак ще дойде. Нямам какво да й дам. Сега мене ще изяде.
- Не плачи, Косе Босе! Аз ще се скрия ей тука в шумата. Като дойде Кума Лиса да ти иска яйчице, ти й речи: „Нямам, Лиске, яйчице. Ей там в шумата има кокошчица. Нея вземи!“
Кучето се скрило в шумата. Дошла Кума Лиса и рекла:
- Косе Босе, дай ми яйчице!
- Нямам, Лиске, яйчице. Имам една кокошчица ей там в шумата. Ако искаш, вземи нея.
Кума Лиса се зарадвала и взела да рови из шумата. Кучето изскочило и я подгонило.
Тя бяга, то я гони, тя бяга, то я гони — най-после стигнала до дупката си и се скрила.
Кучето клекнало пред дупката. Чакало да се иодаде Кума Лиса, да я хване за шията. Кума Лиса не знаела, че кучето я варди отвън, и взела да пита краката си:
- Я кажете, краченца, как викахте, когато ви гонеше кучето?
- Беж, Лиске, да бягаме, беж, Лиске, да бягаме!
- Мили какини краченца, кака ще им купи чехлички! Ами вие, очички, как викахте?
- И ние тъй викахме: „Беж, Лиске, да бягаме, беж, Лиске, да бягаме!“
- Мили какини очички, кака ще им купи очилца. Ами вие, ушички, как викахте?
- И ние тъй викахме: „Беж, Лиске, да бягаме!“
- Мили какини ушички, кака ще им купи обички! А ти, опашчице, как викаше?
- Дръж, куче, Лиса за опашката, дръж, куче, Лиса за опашката.
- Тъй ли! Чакай да те дам на кучето! — и Кума Лиса си подала опашката навън.
Кучето я хванало за опашката и почнало да я тегли. Лиса се дърпа навътре, кучето тегли навън. Тя навътре, то навън. Най-после я издърпало и — скок върху нея — разкъсало и кожухчето.
Дошла Кума Лиса под гнездото и рекла:
- Косе Босе, дай ми едно яйчице! Дойдоха ми тате и мама на гости. Ще им сваря чорбица.
Косенцето й дало едно яйчице.
На другия ден пак дошла Кума Лиса и рекла:
- Косе Босе, дай ми яйчице. Дойдоха ми кака и бате на гости.
Косенцето пак й дало.
Днес тъй, утре тъй — останало на Косенцето само едно яйчице. Дошла пак Кума Лиса и рекла:
- Косенце Босенце, дай ми яйчице!
- Нямам, Лиске — отговорило Косенцето.
- Като нямаш, тебе ще изям!
Заплакало Косенцето. Дало си и последното яйчице.
На сутринта минало куче през гората. То видяло Косенцето, че плаче, и попитало:
- Защо плачеш, Косе Босе?
- Как да не плача, кученце. Всяка сутрин идва Кума Лиса и ми взема по едно яйчице. Взе ми ги всичките. Не можах да си отвъдя пиленца. Тази сутрин пак ще дойде. Нямам какво да й дам. Сега мене ще изяде.
- Не плачи, Косе Босе! Аз ще се скрия ей тука в шумата. Като дойде Кума Лиса да ти иска яйчице, ти й речи: „Нямам, Лиске, яйчице. Ей там в шумата има кокошчица. Нея вземи!“
Кучето се скрило в шумата. Дошла Кума Лиса и рекла:
- Косе Босе, дай ми яйчице!
- Нямам, Лиске, яйчице. Имам една кокошчица ей там в шумата. Ако искаш, вземи нея.
Кума Лиса се зарадвала и взела да рови из шумата. Кучето изскочило и я подгонило.
Тя бяга, то я гони, тя бяга, то я гони — най-после стигнала до дупката си и се скрила.
Кучето клекнало пред дупката. Чакало да се иодаде Кума Лиса, да я хване за шията. Кума Лиса не знаела, че кучето я варди отвън, и взела да пита краката си:
- Я кажете, краченца, как викахте, когато ви гонеше кучето?
- Беж, Лиске, да бягаме, беж, Лиске, да бягаме!
- Мили какини краченца, кака ще им купи чехлички! Ами вие, очички, как викахте?
- И ние тъй викахме: „Беж, Лиске, да бягаме, беж, Лиске, да бягаме!“
- Мили какини очички, кака ще им купи очилца. Ами вие, ушички, как викахте?
- И ние тъй викахме: „Беж, Лиске, да бягаме!“
- Мили какини ушички, кака ще им купи обички! А ти, опашчице, как викаше?
- Дръж, куче, Лиса за опашката, дръж, куче, Лиса за опашката.
- Тъй ли! Чакай да те дам на кучето! — и Кума Лиса си подала опашката навън.
Кучето я хванало за опашката и почнало да я тегли. Лиса се дърпа навътре, кучето тегли навън. Тя навътре, то навън. Най-после я издърпало и — скок върху нея — разкъсало и кожухчето.
