Камелия Кондова представя в столицата "Бай Георги има тъжни рамене"

Днес на 17 февруари, в гр. София от 18.00 часа, в ресторант „Рубаят” беше представена най-новата книга на поетесата Камелия Кондова „Бай Георги има тъжни рамене” на издателство „Мартине” – Добрич.
Новата стихосбирка на Добричката поетеса бе представена на живо на 16 февруари вечерта в „Нощен хоризонт” с водещ Кармен Манукян.

Камелия Кондова e родена през 1969  в Добрич. Съавтор е на две деца и автор на 7 стихосбирки. Първата „Повод за живот” е издадена в далечната 1988, последната /засега/ „Колко е живот да му се сърдя” – през 2010. През тези години се е „разписала” като студент – българска филология във Великотърновския университет, радиожурналист и пишман драматург /автор на либретото на два мюзикъла / в Габрово, вестникар в добруджански всекидневник. От осем години живее и работи в София.
Представените по-надолу стихове са от настоящата й книга „Бай Георги има тъжни рамене“.

ПРИЯТЕЛИ

Напоследък осъмвам на късната маса с Мария –
не онази библейската – а на моя приятел –жена.
Като виното свърши - започваме мрака да пием.
/Мене мрак не ме хваща и оставам със трезва глава./
Аз съм срещала мрак с честни сини очи и с ръчища –
щом отпуснат юмруци – се разлистват в любовни ръце.
Не съм жива след него, затова не се плаша от нищо.
Само малко ми липсва мойто бившо страхливо сърце.
Затова си крада от живота в страха на Мария.
Този толкова важен, здравословен, спасителен страх,
с който търка петна от покривката, та така да изтрие
всички смърти, които, уж с трезва ръка , но разлях.
После моят приятел се връща, по-безстрашен от мене.
Води ангел със себе си – ангел с честни и сини очи.
И събличаме думите. И оставаме само по вени.
/Той е с повече смърти – затова и по-дълго мълчи./
Пада ангелът трезвен.Той не иска от мрака да пие.
/А така си приличат – мрак и ангел на трезва глава./
И накрая разбирам, че живея в страха на Мария. И в страха на мъжа ми. Но той е за риба сега...

ТАКА СЕ ОБИЧА ХУДОЖНИК

Нека рисува. Не мен. Аз съм смъртна жена.

Нека е някое светлонебесно момиче.

Нека е курва. Така се разказва душа.

/Аз съм наясно, че само душа се обича/.

Нека вони на мастика, на чесън и пот.

Нека от супа, от дреха, от мен се откаже.

Но нека рисува. Така се разказва живот.

/Аз съм наясно, че в този живот съм пейзажа./

Нека да гази през кал, през тела, през сърца.

Нека, когато заплача, така да се смее –

че да пресъхна. Така се разказва смъртта.

/Аз съм наясно колко съм малка пред нея./

Ще се облегна на рамото на непознат...

/Знам,че съм хубава, точно когато тъгувам/.

Но като свърши карминът по целия свят,

нека рисува с кръвта ми. Но нека рисува!

ДАЛЕЧ ОТ МЕН МЪЖЕ ВАРЯТ РАКИЯ

„Стар приятел в кръчмата изпъшка:

ТЕ не заслужават да сме трезви!”

                                      Добромир Тонев

Докато чакам новия потоп,

та преди него да не се затрия,

свещенодействат, само че без поп –

отчаяни мъже варят ракия.

Далеч от мен е този ритуал,

но в своята обреченост ме мами.

Един от тях, най-много побелял,

е с ореол – навярно е баща ми...

И аз не искам да ядосвам Бог,

но виждам ясно как с венец от тръни,

един от тях – най-тънък и висок,

първак отпива – сякаш е синът ми...

Пак там, насред цигарения дим,

един от тях продумва мойто име.

Навярно е несбъднат, но любим.

И сигурно ме мисли за любима...

И се отваря с крехка светлина -

на ада ли ,на рая ли вратата...

И... всичката ми мъка излетя

далеч от мен. Навярно е душата.

КОГАТО ХАСКОВО Е СПОДЕЛЕНО

Във нощта на голямото можене,

през която се случват магиите

и жените си спомнят за кожата,

а мъжете си мерят... ракиите.

Във нощта за разстрел на приятели -

оредели редиците лъсват.

И жените припадат по лятото ,

а мъжете са есенно-късни.

Във нощта на китари изстинали,

песента е през облак далечна.

И жените са вече без минало,

а мъжете – без бъдеще вече...

Остани тази нощ до сърцето ми

- тази фигурка тъжна от восък.

Ще ти дам всички думи проклети.

Уморих се сама да ги нося...

ДЕЛЧЕВО

Бабичката шари пред очите ми.
Сякаш ту я има, ту я няма.
"Що седиш на сянката - ме пита.
- Ти ли си от хляба по-голяма?
Как без слънце искаш да узрееш?
Кисела и клисава ще станеш.
Може да се храниш със идеи,
но тежко, на който с теб се храни."

РАЗБИРАМ Я...

Разделям се със теб за кой ли път.

И в сряда, и във петък, и в неделя...

Оставам по душа, затривам плът.

/Но и с душата после се разделям./

Расте вина със благороден ранг.

Не съм родена да разтурвам къщи.

Сърцето е повреден бумеранг –

запращам го по теб, а не се връща!

Не знам с коя от съвестите спя,

но все по-малко спя и по-проклето.

И във съня – деца, деца, деца.

И твоите. И мойте. И детето.

Детето, нероденото дете,

което някой ден ще ме накаже.

Разделям се и днес. И не съвсем.

Но на раздяла, трябва да ти кажа:

докато спеше – снощен, гол и бос,

с пулсиращи и уязвими вени,

така ми заприлича на Христос,

че проумях  Мария Магдалена.

НЕ Е МАЙКА ТЕРЕЗА

Погали смърт – превърна я в живот.

Прибра едно бездомно пеленаче.

Пося любов – поникна райски плод.

Нахрани с него  няколко палача.

По пътя си премести планина,

вода избистри и змия прегърна.

Пресече със слепеца вечността

и след това за друг слепец се върна.

Спаси ловец. Сега лекува вълк –

докато светне сивата му риза.

Не е от благородство и от дълг.

И много е далеч от алтруизъм.

Да, има нещо гнило във това.

Разбрах, под тези триста тона нежност,

защо спасява чуждите сърца.

Защото нейното е безнадеждно.

МАНТРА

Трябва да съм силна, силна, силна.

Не за трима,боже, а за десет.

Трябва светлината да ми стигне –

та да видя пилците наесен...

Трябва мама да не се тревожи.

И синът ми да не е виновен.

Трябва след милувката на ножа

да остане естетичен спомен.

Трябва да съм ангелски красива,

та любимият да осъзнае,

че в мига, във  който си отивам –

просто правя крачката към Рая...

Трябва най-добрия си приятел

за добро момиче да оженя.

Та в мига, във който ме изпрати,

да е влюбен и щастлив и... верен.

Трябва да прилича на поема

моето напускане на всичко.

Но животът взема, взема, взема...

Някой друг да го чете  на срич –ки...

БАЙ ГЕОРГИ
...................... автор: Елена Биларева

Бай Георги има тъжни рамене.

Но псува...и тъгата си изправя.

На гняв я сторва. И така расте,

че му е крива цялата държава.

Сами сме. И държавата съм аз.

Бай Георги става грозен и  циничен.

„Млъкни ,ма, курво!” – извисява глас –

Да пукнеш!”  А пък всъщност ме обича.

Бай Георги няма пътища назад.

Каквото е живял, го е подпалил.

И вече никой не го помни млад.

И той не помни. Помни само залез.

Сами сме – значи залезът съм аз.

Примигвам с бивши мигли на момиче.

„Иди си, залез” – извисява глас –

Проклет да си!” А всъщност ме обича.

Бай Георги е до болка свечерен.

И сее клетви. И пониква троскот.

Дори да няма  вече божи ден,

си има стара приказка със Господ.

Сами сме – значи Господът съм аз.

Той затова три пъти ме отрича.

„Да ти го... в Бога – извисява глас –

Презирам те! – а всъщност, ме обича.

И се смалявам – от жена – в дете.

И вече нямам сили да се боря.

Любимият е с тъжни рамене.

Но нека за бай Георги си говорим.

РОЖДЕСТВО

Сняг заваля в онази нощ, но късно.

Светът не можеше да стане бял.

Човечеството вече беше мръсно.

То вече бе направено от кал.

Затътри Йосиф калните галоши

към кръчмата – да черпи по едно.

По три изпиха. Гледаха го лошо:

баща на син с небесно потекло.

И той се срина. Злото се прокрадна

Във - иначе добрата му душа.

И се прибра вместо с букет – със брадва.

Замахна, но се свлече във калта.

Мария С гняв измоли небесата,

на две превита в калния си шал:

Дано синът ми ходи по водата!

Дано и той не гази в тази кал!

ЗА БАЙ ГЕОРГИ

"Бай Георги има тъжни рамене.
 Но псува...и тъгата си изправя."
                                       Камелия Кондова

Бай Георги мисли като мъж.
И като мъж до дъно пие.
Света е бистрил неведнъж.
А пък светът – това сме ние.

Разбира всичко. Или не –
поне си мисли, че разбира.
Разчесва мисли и  кълне.
А мислите - това сме ние.

И две и двеста е видял.
Сега му сипах две по двеста.
Не ми се вижда остарял.
Без очила поглъща вестници.

В кръвясалите му очи
потъва преварена мъдрост.
Той знае. Само че мълчи.
Така ще си мълчи до утре.

Бай Георги има две деца,
които никога не идват.
„Светът ги взе и разпиля.”
И той заплаква ситно-ситно.

Бай Георги малко е невеж
и пó не ги разбира тия.
И час по час света кълне,
а пък светът – това сме ние.

 ...
Информационна агенция: Аrt.liter-info.news.dobrich
Николай Пеняшки - Плашков

Излезе четвъртата книга от серията „Клуб Класика“

Уилям Съмърсет Моъм (1874–1965) е английски писател и драматург, чието творчество оставя дълбоки следи в съвременната литература. Сред най-известните му творби са „Души в окови“, „Цветният воал“, „Острието на бръснача“ и др. Съмърсет Моъм се нарежда и сред най-големите майстори на разказа. Творчеството му се отличава с реализъм, психологическа достоверност и многопластовост.

В „Луна и грош“ Съмърсет Моъм разказва историята на Чарлс Стрикланд, богат брокер от Лондон, който напуска съпругата и децата си, за да стане художник. Той е убеден, че трябва да рисува, въпреки че никога не го е правил. Вдъхновен от личността на Пол Гоген, Моъм описва живота и душевността на един истински артист, който, обсебен от изкуството, е готов да пожертва всичко: кариерата си, съпругата си, децата си, удобството си, дори живота си. Книгата не е романизирана биография на Гоген, а един запомнящ се…
продължете да четете от тук: Книжарница „Хермес“

 

Китайски билкар живял цели 256 години

Снимка: КРОСС

Човекът живял най-дълго време на Земята е китайският билкар Ли Чинг Юен, който умрял при навършени 256 години. Според официалните регистри билкарят е роден в Китай през 1677 (въпреки че самият той твърди, че рождената му година е 1736-а), като през целия си живот той не престава да се занимава с билкарство и бойни изкуства, пише блогът Virsmay.

През 1930 г. „Ню Йорк Таймс“ отпечатва статия, в която официални документи на китайското правителство разкриват интересни подробности – през 1877 г. се вижда, че е била изпратена поздравителна грамота по случай рождения ден №200 на Юен.

В началото на ХХ век китайският военачалник Янг Сен кани Ли на визита и му предлага възможност да обучава китайските войници на бойни изкуства. Генералът не можел да повярва колко младолик и жизнен бил неговия гост въпреки своите невероятни години. Ли Чинг-Юен умира на 6 май 1933 г. За нетипично дългия си живот Ли има 23 жени и над 200 деца.

 

/КРОСС/

 

Книгите, които трябваше да прочетем през 2013 г.

Абсурдно, но факт - като отговор на кризата и тоталния хаос в държавната политика (особено в областта на културата, отново запратена в кьошето, вместо да е с преимущество) тази година беше особено щедра за българския читател. Много издателства си позволиха лукса да издадат книги, които се превеждат за първи път у нас, или акцентираха на качествена българска литература. Доказателство за силния глад за стойностни четива бяха навалиците около приключилия преди броени дни международен Зимен панаир на книгата и силния наплив в книжарниците.
В навечерието на коледните и новогодишните празници в. “Труд” избра специално за своите читатели по едно заглавие от няколко водещи издателства, които през годините категорично са доказали високи критерии и устойчивост във формирането на изискан вкус, сериозен избор, елегантност и стил в задоволяването на разнообразни читателски интереси. Към тях прибавяме и заглавията, определени от най-известните български издателства като техен най-успешен издателски проект за 2013-а. С уговорката, че това съвсем не са всички заглавия на интригуваща литература, издадена у нас през годината, но са задължителни за тези, които са ги пропуснали, с удоволствие ви представяме следната палитра от вълнуващи книги:

“НАСАМЕ СЪС
СЕБЕ СИ.
МОЯТ ЖИВОТ”
от Михаил Горбачов
КК “ТРУД”

Провокативната автобиография на Горбачов е луксозно издание на изд. “Труд” с твърди корици и много фотографии, през които епизодите, разказани в книгата, придобиват плът и кръв, задвижвайки картината на една вече отминала епоха. Независимо от това, дали читателят е съгласен или не с анализите на Горбачов за някои принципи в политиката и живота, за приятелите и враговете, успеха и загубата, семейството и света, тази противоречива книга провокира към размисли и дискусии относно скритите механизми в политиката и света.

“МЕЧТАТА НА КЕЛТА”
от Марио Варгас Льоса
Изд. “Колибри”
Безспорно най-голямото литературно събитие на 2013-а беше първото посещение у нас на Нобеловия лауреат Марио Варгас Льоса. Живата легенда на латиноамериканската литература, 77-годишният испано-перуански писател, зарадва почитателите си с мъдрите слова, които произнесе при удостояването му титлата Доктор хонорис кауза от СУ. А издателство “Колибри” удвои удоволствието с издаването на още две от най-добрите му книги на български: “Литума в Андите” с криминална и политическа нишка и “Мечтата на келта”, прекрасен документален роман, в който един от най-великите автори на ХХ век с лекота строи романа като многоетажно здание с ефектен параден вход и няколко аварийни изхода.

“ТРИДЕСЕТ И
ШЕСТТЕ
СТРАТЕГЕМИ”
Древнокитайски
сборник по военно
изкуство
Изд. “Изток-запад”
Първият български превод на легендарния старокитайски сборник е извлякъл квинтесенцията на мъдростта от военното изкуство на Сундзъ. Задълбочени старинни и съвременни тълкувания, както и повече от 70 емблематични разказа от китайската история - въоръжена с този пакет от познания, книгата е много повече от наръчник по военно изкуство, учебник по дипломация или сборник с ценни философски наблюдения, които могат да се използват практически в бизнеса, управлението и в семейните отношения. Великолепният превод от старокитайски и съвременен китайски е на Петко Хинов.

“1000 СТРАНИЦИ
БЪЛГАРИЯ”
от Румяна Николова
и Николай Генов
Изд. “Сиела”
Най-амбициозният проект на “Сиела” тази година е сериозното изследване на двама журналисти и фотографи, обиколили страната надлъж и нашир, фокусирани върху някои от най-интересните и не дотам познати истории, личности и места. Книгата не е нито енциклопедия, нито летопис, нито пътеводител или пътепис. Въпреки че тя е донякъде и всичко това, взето заедно, но по малко. Историческите факти са предадени от достоверни източници, а богатият снимков материал и неизвестните истории, представени занимателно, правят от тези 1000 страници ценен източник на познание не само за чужденците, но и за любознателните българи.

“ВЪЗВИШЕНИЕ”
от Милен Русков
Изд. “Жанет 45”
Втора поредна година романът на писателя Милен Русков (автор на “Захвърлен в природата” и “Джобна енциклопедия на мистериите”) продължава да е българското литературно събитие в романа. Не само заради специфичния език, ситуиран в епохата на Българското възраждане, който отскоро звучи и от сцената на пловдивския драматичен театър, но преди всичко заради умението на Русков да фабулира завладяващо и да се заиграва с исторически събития, герои и лица, преплетени в няколко сюжетни линии, този роман стана новият носител на наградата “Елиас Канети”. А миналата година получи “Хр. Г. Данов”, друго високо отличие, с което му се признава първенството в полето на съвременната българска романистика.

“МОСАД”
от Михаел Бар-Зоар
и Нисим Мишал
Изд. “Ентусиаст”
Бестселърът на писателя Бар-Зоар и журналиста Мишал открехва завесата пред някои от най-интересните и опасни операции на израелската тайна служба, сред които е и залавянето на Адолф Айхман, последвано от епохалния процес в Йерусалим. Написана на увлекателен език, тази книга е изпълнена с имена, факти и събития, чиито действащи лица се срещат като в психологически трилър с много неочакван край. Според министъра на отбраната на САЩ Чък Хейгъл “Мосад” се чете като вълнуващ шпионски роман, а съдържа разкази за действителни събития от дейността на една от най-добрите разузнавателни служби в света”.

“САМОТНИ
ПЪТЕШЕСТВИЯ”
от Йосиф Бродски
Изд. “Факел”
От Ленинград до Ню Йорк, Венеция и Истанбул брилянтните есета на руския Нобелов лауреат са духовни пътувания между “състоянието, което наричаме изгнание” и “шумът на прилива”, когато “песента на махалото” спира там, където заглъхват стъпките, няколко вдишвания “след пътешествието, или посветено на гръбначния стълб”. Не е случаен изборът на съставителя на този трети том с есеистика на един от най-самотните руски дисиденти, Нобеловия лауреат Йосиф Бродски. След “По-малко от единица” (1996) и “За скръбта и разума” (2003), съставени приживе от автора, тази книга събира най-известните му есета на руски и английски в превод на най-добрите преводачи на Бродски у нас.

“2666”
от Роберто Боланьо
Изд. “Рива”
Друго събитие на литературната 2013-а е шедьовърът на известния испански писател Роберто Боланьо, публикуван след смъртта му не в пет отделни книги, както гласи завещанието на автора, а заедно, за да не се накърнява целостта на изключителния роман. Сравняван с някои от най-значителните творби на ХХ век, полифоничният “2666” така и не обяснява с нищо в съдържанието си защо заглавието е именно това.
 Тази загадка продължава да витае над една от най-коментираните в Европа книги през последното десетилетие, през чийто тънък филтър минава трагедията на съвременната епоха с всички рецидиви на миналото: насилие, корупция, хаос, срив и т.н.“ПОЩА”
от Чарлс Буковски
Изд. “Фама”
Златната класика на неостаряващия бунтар на американската литература е идеално четиво за празниците и особено след тях, когато всеки би могъл да усети на свой гръб несгодите на вечния несретник Хенри Чинаски като свои. Горчивият цинизъм, просмукан с мръсните изпарения на ежедневния живот, в чиято пяна се къпе подритваният от тъпоумните си колеги Чинаски... Не е трудно да различим епизоди от биографията на Буковски и черти от собствения му характер в самотния циник, чиито точни и язвителни забележки към живота никога няма да се уморим да препрочитаме.

“ДВАМАТА ГОСПОДА
ОТ БРЮКСЕЛ”
от Ерик-Еманюел Шмит
Изд. “Леге Артис”
Прекрасен сборник с разкази на един от най-четените в Европа автори, чиито великолепни романи от години издава “Леге Артис”. Познат е у нас и от театралната сцена с творби като “Господин Ибрахим и Цветята на Корана” и “Оскар и розовата дама”, а кратките му истории са истински подарък за ценителите на увлекателното му перо. Темата на всяка от тези невероятни и силно театрални истории са “виртуалните животи, които образуват основата на един реален живот”. Особено ценни са писателските бележки на френския автор, добавени като бонус накрая - де факто това е писателският му дневник, който авторът си е водил, докато е писал книгата.

“ИГРА НА ДАМА”
от Хулио Кортасар
Изд. “АГАТА-А”
“Игра на дама” е сред книгите, които никак не е излишно да имаме в библиотеките си. И не само защото тази година се навърши точно половин век от издаването на един от най-коментираните романи на ХХ век. А именно заради впечатляващото умение на големия аржентински писател да се заиграва със земни и неземни неща, насред разлюления от джаз и спомени Буенос Айрес. Трябва само да разтворим страниците така, както “дамата се играе с камъче, което трябва да подритваш с върха на обувката” - останалото се завихря като на виенско колело: “Отгоре е Небето, отдолу - Земята.” Не е за пропускане и “Тайните оръжия” от Кортасар, която излезе от печат наскоро.

“СОМНАМБУЛИТЕ”
от Херман Брох
Изд. “Алтера”
Появата на романа трилогия на Херман Брох за първи път у нас също е значително събитие, което се появява със закъснение от няколко десетилетия, но все пак навреме. Точно сега е моментът да бъде прочетен този “роман без герои”, както го определя Херман Хесе, роман, който се заиграва както с формата, така и със съдържанието, без да експериментира заради самия експеримент, а напротив - точно толкова, колкото е необходимо. Виртуозно е показан разпадът на променливата като хамелеон Европа, която Брох разнищва с финия си интелект и сканира чрез разпада на формата на романа във втората му част. Да стоиш вцепенен от размисъл над бълбукащата бездна на хаоса - именно това е преживяването на тези 807 страници дестилирана литература.

“КЪСМЕТЪТ НА
СМОТАНЯКА”
от Кърт Вонегът
Изд. “Ера”
Силно кинематографични и с неочакван финал, късите разкази на Кърт Вонегът са истинска находка за ценителите на кратките литературни форми. Седемте разказа, събрани в “Късметът на смотаняка” (чието оригинално заглавие е доста различно: Sucker`s Portfolio) се публикуват за първи път у нас и по сюжетния им размах се родеят с оригинални сборници като “Други гласове, други стаи” на Труман Капоти. Пластичният превод на Марин Загорчев също е допринесъл много за магнитното поле на известния с чара си художествен стил, неслучайно определян като “вонегътизъм”.

 “БЕЗМЪЛВНИЯТ ДОМ”
от Орхан Памук
Изд. “Еднорог”
Едно от най-добрите “бавни” четива. Новият роман на турския Нобелов лауреат е сред първите му творби; написана е на един дъх, но изисква бавно и внимателно четене. Вглеждането в процепите между оградата към един изпълнен със скърцащи тайни типичен турски дом води до състояние на вцепенение от изненада. Внимателният, филигранен превод на Розия Самуилова поставя невидими пътни знаци в бавния път на проникването в болката и страданието на различния. Тук се прокрадват много от традиционните за Памук теми, добре известни от романите му “Сняг”, “Черната книга”, “Истанбул” и др.

“ЕНЦИКЛОПЕДИЯ НА
ПЪТЕШЕСТВЕНИКА:
ЕВРОПА”
от Майк Джерард
Изд. “Хермес”
Луксозното издание е богато на полезна информация и атрактивен снимков материал, насочващ към най-търсените дестинации в Европа. Организирано е на принципа, познат от пътеводителите на “Нешънъл Джиографик”. Майк Джерард е един от авторите на “Таймс” и “Уошингтън Поуст”, написал е над 30 пътеводителя за Европа; пътувал е от Прага до Виена на велосипед, стигнал е до Северната полярна окръжност с влак, задържал се е малко повече в Бордо и е работил в гръцка таверна. Но вероятно в България е стигал само до Пловдив, защото това е единственото лице на страната, която е избрал да представи.

Изборът на издателя
В. “Труд” помоли издателствата да посочат по 1 книга, с чието издаване през изтеклата година се гордеят. Ето техният избор:
 
КК “Труд” - “Насаме със себе си” от Михаил Горбачов
 
“Колибри” - “Дора изследователката”

“Сиела” - “1000 страници България”

“Жанет 45” - “И всичко стана луна” от Георги Господинов

“Изток-Запад” - “Момчешки живот” от Робърт Маккамън

“Дамян Яков” - “Мистерията на пасианса” от Юстайн Гордер

“Еднорог” - “Доведете труповете” от Хилари Мантел

“Алтера” - “Сомнамбулите” от Херман Брох

“Рива - “2666” от Роберто Боланьо

“Леге Артис” - “Спомени, сънища, размисли”, автобиография на К. Г. Юнг

“Агата-А” – “Игра на дама” от Хулио Кортасар

“Милениум” - “Уикилийкс - машината, която убива тайни” на Анди Грийнбърг

“Ентусиаст” - “Приказка за Вълшебната флейта”

“Ера” - “Късметът на смотаняка” от Кърт Вонегът

“Парадокс” - “Дванадесетте обръча” от Юрий Андрухович

“Егмонт” - “Светецът на неизбежната лудост” от Елиф Шафак

Издателство “Просвета” - “Литературноисторическата реконструкция” от Михаил Неделчев

“Слънце” - “Любов в сърцето на Италия” от Марлена де Бласи

“Хермес” - “Аз преди теб” от Джоджо Мойс

“Персей” - “Заветът на Нострадамус” от Том Егеланд

“EРГО” - “Комунистът Монте Кристо" от Ноеми Сечи

 източник:    http://www.trud.bg
                            

СЪМЪРСЕТ МОЪМ

Съмърсен Моъм е английски белетрист и драматург. Той е един от най-известните и високо платени западни писатели пред 30-те години на 20 век
Той е роден на 25. 01. 1874 г. в Париж, Франция. Баща му е юрист  в английското посолство  в Париж. Остава сирак на десет годишна възраст, след като майка му почива от туберкулоза, а две години по-късно баща му умира от рак. Поради това заминава за Англия при чичо си, който е  свещенник  в малък град. Учи в Кралското училище в Кентърбъри. По това време започва да заеква. На 16-годишна възраст Моъм отказва да продължи обучението си в Кралското училище и чичо му позволява да учи литература, философия, и  немски език в университета  в Хайделберг, Германия.Именно там Моъм започва да пише разкази тайно. На 18-годишна възраст се завръща в Англия, за да учи медицина по настояване на чичо си, но посещава медицинското училище на  лондонската болница Св. Томас без желание. След пет години се дипломира, но не работи като лекар, а се отдава изцяло на писането. Отначало публикува кратки разкази и едва 23 годишен става свидетел на публикуване на първата му новела „Лайза от Ламбет” . През следващите години пише предимно пиеси, като четири от тях се играят в  Лондон с голям успех. През 1915 г. публикува автобиографията си Души в окови. По време на
Първата световна война    е английски шпионин в  Швейцария.
През 1928 г. Моъм купува резиденция на  Френската Ривиера, нарича я вила „Мореск“ и тя става негов дом до края на живота му. В дома си приема велики хора  Уинстън Чърчил, Хърбърт Уелс, Ноел Коуард.
Две жени остават трайни следи в живота на Моъм. Едната е Етелуин Джоунс, известна като Сю Джоунс, бляскава дъщеря на известен драматург, тя е начинаеща актриса, току-що разведена. По-късно когато тя играе в Чикаго.Моъм ѝ прави предложение, но тя отказва. Оказва се, че е бременна от друг и скоро след това се жени за сина на шестия граф Антрим.  Жената, за която се жени Моъм е  Сири Барнардо Уелкъм, на 22 години, женена за 48-годишния  Хенри Уелкъм,  американски фармацевтичен бос. През 1918 г. Моъм среща Сири, през 1913 г. тя става негова любовница и му ражда дъщеря – Елизабет. След скандалния развод на Сири, Моъм постъпва както смята за правилно, и двамата се женят на  26  май 1917 г. Бракът им не е щастлив, и те се развеждат през 1929 г.  Сири изживява дълбоко своята болка. Любовният живот на Моъм преминава под знака на бисексуалността. Голямата любов на писателя е Джералд Хакстън. Запознават се през Първата световна война  във Франция. Джералд е роден в Сан Франциско, но е отрасъл в Англия. Заживяват заедно на  Ривиерата, Джералд го съпровожда по време на пътешествията и играе ролята на секретар, и компаньон. След смъртта на Хакстън, Моъм си взима нов компаньон – Алън Сърл. През 1962 г. дъщеря му Елизабет иска да го обяви за невменяем. Моъм се отрича от нея официално и осиновява Сърл, но съдът в Ница обезсилва осиновяването и Елизабет получава правата на наследница. През 1965 г. Моъм умира на 91 години от старост.

 

ТВОРЧЕСТВО

 

* ЛАЙЗА ОТ ЛАМБЕТ  (1897)  повест
* ДУШИ В ОКОВИ   ( 1915)  роман
* ЧОВЕКЪТ, КОЙТО ИМАШЕ СЪВЕСТ
* ЛУНА И ГРОШ
* ПО ОСТРИЕТО НА БРЪСНАЧА
* РАВНОСМЕТКАТА
* КАТАЛИНА  (1948)
* ЧАСЪТ ПРЕДИ ЗОРАТА
* ПАЛМИ КРАЙ ТРОПИЧЕСКО МОРЕ
* СКЕЛЕТ В ГАРДЕРОБА
* ПРОПУСНАТИТЕ  ВЪЗМОЖНОСТИ
* КРАЯТ НА БЯГСТВОТО
* ЗАБРАВЕНИ ОТ БОГА
* ЦВЕТНИЯТ ВОАЛ
* ЧАСЪТ ПРЕДИ ЗОРАТА
* Collected  Short  Stories. Vol. 2
* Collected  Short  Stories. Vol. 3
* НАТЯСНО В ЪГЪЛА
* ЛУНА И ГРОШ

СБОРНИЦИ С КЪСИ РАЗКАЗИ:

 

Orientations (1899)
The Trembling of a Leaf (1921)
The Casuarina Tree (1926)
Ashenden: Or the British Agent (1928)
First Person Singular (1931)
Ah King (1933)
Cosmopolitans – Very Short Stories (1936)
The Mixture As Before (1940)
Creatures of Circumstance (1947)

Освен новелите и сборниците с разкази, Съмърсет Моъм има редица есета, мемоари, памфлети, пътнически очерци, както и стотици статии за пресата. Ето и някои от тях:

The Land of the Blessed Virgin: Sketches and Impressions in Andalusia (1905)
On A Chinese Screen (1922)
The Gentleman in the Parlour: A Record of a Journey From Rangoon to Haiphong (1930)

Don Fernando (1935)
The Summing Up (1938)
France At War (1940)
Books and You (1940)
Strictly Personal (1941)
Great Novelists and Their Novels (1948)
A Writer’s Notebook (1949)
The Vagrant Mood (1952)
Ten Novels and Their Authors (1954)
Points of View (1958)

ПРЕДСТАВЯНЕ В ПЛОВДИВ НА КНИГАТА "НУМЕРОЛОГИЧНИ КОДОВЕ НА СЪДБАТА" НА СНЕЖАНА АНАЖЕНСИДА СТЕФАНОВА.

В град Пловдив, на 15 февруари 2014 г. в клуб Берьозка(Българо-Руската дружба) ул "Ив.Вазов" от 10 до 11 часа, ще бъде представена книгата "Нумерологични кодове на съдбата" на Снежана Анаженсида Стефанова. 
Авторката е нумеролог с 22 годишен опит в изучаването на многобройни нумерологични системи. Създава собствена система КАРМИЧНА... 

продължете да четете от тук: КНИГАТА "НУМЕРОЛОГИЧНИ КОДОВЕ НА СЪДБАТА" НА СНЕЖАНА АНАЖЕНСИДА СТЕФАНОВА 

 

"КРАЯТ НА ДЪГАТА"се завърна в НДК!

"КРАЯТ НА ДЪГАТА" от Питър Куилтър
в НДК - Зала 11(Люмиер), билети(10, 12 лв.) - Билетен център на Двореца
С любезното копродуцентство на НДК

Световният театрален хит "Краят на дъгата" е с участието на звездите ДЕНИЦА ШОПОВА (Музикален театър - София), НИКИ СОТИРОВ ("Седем часа разлика") и ЛЮБО КОВАЧЕВ ("Женени с деца").

Тази пиеса разказва за последните месеци от живота на уникалната ДЖУДИ ГАРЛАНД – майката на ЛАЙЗА МИНЕЛИ. Действието е изпъстрено с много музика, песни, смях, дълбока драма и шокиращи откровения, непознати до този момент на нейните почитатели. Драмата на голямата звезда в личният и живот минава през задкулисните й страхове и отчаяния и се преплита с уникалните и сценичен талант и чар.

Синтетичността на спектакъла е рядкост за българска сцена – песни, хореография, жива музика (КОНСТАНТИН ЦЕКОВ - ФСБ и АНГЕЛ ЗАБЕРСКИ - СИН) и дълбоко-психологична актьорска игра. Нейната световна премиера беше преди една година на Бродуей и от тогава се превърна в най-големият световен театрален хит днес. Представлението гостува с делегацията на Президента на...

продължете от тук: КРАЯТ НА ДЪГАТА се завърна в НДК! 

 

Чудо на археологията: Проф. Овчаров откри руините на древен замък

Чудо на археологията се появи, след като  проф. Овчаров откри руините на древен замък.

Проф. Овчаров беше на проучване в Румъния. Там той откри руини от замъка на владетеля  Фружин. Фружин е бил наследник на  цар Иван Шишман в областта, наречена Бранат в днешна Румъния.

Тази уникална крепост принадлежи към Средновековието.

Проф. Овчаров започва разкопки на замъка на Фружин

Интересна и драматична е съдбата на Фружин - наследникът на  цар Иван Шишман.

Когато България пада под турско робство, Фружин отпътува в Унгария. През 1408 г. наследникът на БГ трон вдига първото въстание против османската власт.

През 1426 г. Сигизмунд – кралят на... 

продължете от тук: Chudesa.net

Би Би Си говори за наши писатели

Литературата може да бъде най-добрият посланик на България в чужбина. Това казаха Капка Касабова и Мирослав Пенков, които бяха поканени на живо в предаване на BBC4.

Двамата писатели представиха основните тенденции в българската литература, като препоръчаха класически и нови български автори на английската аудитория, съобщава Лира БГ.

"България е една от страните, които често срещаме в новините напоследък. Политици и медии безкрайно спекулират с това колко човека може да, а може и да не, емигрират в Англия след отварянето на пазара на работна ръка от страна на Европейския съюз. Решихме да разгледаме тази черноморска държава през най-впечатляващия източник - нейната литература", каза в представянето на темата на предаването Open book Мирела Фростръп. Журналистката отбеляза, че Мирослав Пенков, който преподава творческо писане в Тексаския университет, е носител на Международната награда на BBC за кратък разказ през 2012-а. Тя го попита защо романите у нас се появяват на доста късен етап от развитието на литературата....   продължете от тук: ИНФОРМАЦИОННА АГЕНЦИЯ СТАНДАРТ

Днес е Световният ден за борба с рака

София. На 4 февруари отбелязваме Световния ден за борба с рака. Неговата инициатива обединява хора по цял свят.

Първата световна среща за борба с рака в новото хилядолетие се състои на 4 февруари 2000 г. На нея се приема Парижката харта срещу рака и се взима решение за отбелязване на датата като Световен ден за борба с раковите заболявания - откриване, лечение и превенция.

За поредна година кампанията е фокусирана върху Цел номер 5 на Световната декларация за рака - да се опровергаят вредните митове и грешни концепции за рака под надслов: "Ракът - знаете ли"?

Раковите заболявания са водеща причина за смъртността в глобален мащаб, пише БГНЕС. Всяка година над 12 милиона души получават диагноза рак и 7,6 милиона умират от болестта, сочат данни на Световната Здравна Организация. Ако хората по света не предприемат съответните действия, през следващото десетилетие над 84 милиона души ще починат от онкологични заболявания. В Европейския съюз (ЕС) раковите заболявания са втората по честота причина за смърт след сърдечно-съдовите заболявания. Всяка година две от десет жени и три от десет мъже умират от рак, а на приблизително 3,2 млн. европейци се поставя тази диагноза, съобщава БГНЕС.

Заболеваемостта от рак при мъжете и жените продължава да нараства въпреки по-добрата ...  продължете от тук: Информационна Агенция Стандарт 

Николай Пеняшки - Плашков

 вторник, февруари 04, 2014 
 

СЕЗОНИ - изложба от фонда на галерията

На 04.02.2012 г. в две зали на Художествена галерия – Добрич ще бъде подредена изложба живопис от фонда на тема „Сезони”. Подбрани  са 34 творби от известни художници , като Владимир Димитров-Майстора, Александър Петров, Георги Баев, Емил Стойчев, Надежда Кутева и др. От добричките автори може да видите картини на Янко Атанасов, Ангел Томов, Ангел Иванов, Гинка Димова, Христо Кралев и др. Художниците са пресъздали с помощта на...  продължете от тук: Dobrich Art Gallery

добавил: Николай Пеняшки - Плашков  

4.02.2014; Добрич