В Рим учебните заведения или училищата /scholae/ за съвместно обучение
на децата на римските граждани съществували от 3 в пр. н. е. До 7
годишна възраст децата се възпитавали вкъщи под надзора на майките или
роби /често това били гърци, които учели децата на гръцки език/. След
този период децата постъпвали в училищата, които често били управлявани
от гърци освобожденци, откупили свободата си.
Началното обучение в училището било 5 години. Тези училища се наричали лудус /лат. Ludus – игра/. Учителите се наричали ludi-magister. Като цяло в римското училище царяла жестока дисциплина, прилагали се и телесни наказания. Момчетата и момичетата били обучавани от литератор /на гръцки граматик/, преподаващ четене, писане и броене, както и законите на 12-те таблици. Понякога аритметиката била преподавана от отделен учител, наречен ‘калкулатор’. За броене служили камъчета или пръстите на ръката. Ползвали се и сметала, напр. т. нар абак:
Учела се и таблицата за умножение.
Учебната година започвала на 24 март в чест на Минерва – богинята на Знанието и Мъдростта. Уроците се провеждали седем дена в седмицата, но имало много неучебни дни, наричани ферии /feriae/ - когато се чествали религиозни или държавни празници, а учениците били освободени от занятия. Лятото също не се провеждали занимания. От края на юли, когато изгрявал Сириус /най-ярката звезда на съзвездието Canis Major/, започвали каникуларните дни /самото им име caniculares – ‘кучешки’ идва от това съзвездие/, които се считали за най-горещите дни в годината. Тогава децата излизали във ваканция, която продължавала до средата на октомври. За сметка на това в училище децата прекарвали цял ден - от зори до здрач, с къса пауза само за обяд.
Специални учебни сгради нямало, затова обикновено заниманията се провеждали в наета за целта къща. Нямало и маси. Учителят седял на катедрата – кресло с висока облегалка, а учениците седяли на табуретки и столчета, държейки в ръце и подпирайки с колена училищните помагала и предмети. По-заможните деца пишели на папирусни свитъци и пергаменти. Упражненията се нанасяли върху восъчни плочици /cera/ с помощта на заострена пръчица /stylus/.
Децата от по-бедните семейства завършвали образованието си с това начално училище.
По-нататък богатите девойки, под ръководството на граматик продължавали обучението си вкъщи. Те трябвало да знаят литература, граматика, риторика да могат да пеят, танцуват, свирят на музикални инструменти. Някои от тях били обучавани по география, геометрия, математика, дори и медицина. Момчетата oт 12 до 15 години започвали средното си образование. Също под ръководството на граматик те изучавали гръцки и римски поети, писатели, философи и драматурзи. Задължително се изучавали природни науки, астрономия, граматика и геометрия.
За заможните младежи на 16-18 години била достъпна третата – висшата степен на образование: училището по реторика /красноречие/. Тук те били обучавани на ораторско изкуство, математика, философия, право, изкуството на водене на спор /Controversiae/, упражнявали се в съставянето на речи /Suasoriae/ за исторически, литературни и политически теми. Частните школи на знаменитите оратори в Рим се ползвали с голям успех. Тук идвали да се обучават младежи от цяла Италия. Доста богати юноши заминавали да учат и в известните философски школи в Атина и Александрия. От I в. Пр. н.е. в много градове се открили философски училища.
По време на империята училищата станали държавни. Държавата осигурявала строг надзор над училищата. Цялото образование и възпитание било в духа на преданост към империята. Оформили се нисши и висши училища, като висшите обучавали преданите на империята държавни служители в тях се учело за образователен ценз и държавна служба.
Пръв император Веспасиан създал държавни училища за реторика. Известен римски оратор по това време бил Квинтилиан, който станал първият учител по реторика на държавна заплата. Негов труд е Institutio oratoria /обучение за оратора/ в дванадесет книги. Започвайки с елементарното образование, произведението систематично анализирало цялата история на реториката.
През 176 г. император Марк Аврелий учредил четири катедри за основните направления на философията - платонизъм, аристотелизъм, эпикуреизъм и стоицизъм в Атина, разходите на които се заплащали от държавната хазна. Към 3 в. се разпространил и неоплатонизмът.
източник: http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=9977
Началното обучение в училището било 5 години. Тези училища се наричали лудус /лат. Ludus – игра/. Учителите се наричали ludi-magister. Като цяло в римското училище царяла жестока дисциплина, прилагали се и телесни наказания. Момчетата и момичетата били обучавани от литератор /на гръцки граматик/, преподаващ четене, писане и броене, както и законите на 12-те таблици. Понякога аритметиката била преподавана от отделен учител, наречен ‘калкулатор’. За броене служили камъчета или пръстите на ръката. Ползвали се и сметала, напр. т. нар абак:
Учела се и таблицата за умножение.
Учебната година започвала на 24 март в чест на Минерва – богинята на Знанието и Мъдростта. Уроците се провеждали седем дена в седмицата, но имало много неучебни дни, наричани ферии /feriae/ - когато се чествали религиозни или държавни празници, а учениците били освободени от занятия. Лятото също не се провеждали занимания. От края на юли, когато изгрявал Сириус /най-ярката звезда на съзвездието Canis Major/, започвали каникуларните дни /самото им име caniculares – ‘кучешки’ идва от това съзвездие/, които се считали за най-горещите дни в годината. Тогава децата излизали във ваканция, която продължавала до средата на октомври. За сметка на това в училище децата прекарвали цял ден - от зори до здрач, с къса пауза само за обяд.
Специални учебни сгради нямало, затова обикновено заниманията се провеждали в наета за целта къща. Нямало и маси. Учителят седял на катедрата – кресло с висока облегалка, а учениците седяли на табуретки и столчета, държейки в ръце и подпирайки с колена училищните помагала и предмети. По-заможните деца пишели на папирусни свитъци и пергаменти. Упражненията се нанасяли върху восъчни плочици /cera/ с помощта на заострена пръчица /stylus/.
Децата от по-бедните семейства завършвали образованието си с това начално училище.
По-нататък богатите девойки, под ръководството на граматик продължавали обучението си вкъщи. Те трябвало да знаят литература, граматика, риторика да могат да пеят, танцуват, свирят на музикални инструменти. Някои от тях били обучавани по география, геометрия, математика, дори и медицина. Момчетата oт 12 до 15 години започвали средното си образование. Също под ръководството на граматик те изучавали гръцки и римски поети, писатели, философи и драматурзи. Задължително се изучавали природни науки, астрономия, граматика и геометрия.
За заможните младежи на 16-18 години била достъпна третата – висшата степен на образование: училището по реторика /красноречие/. Тук те били обучавани на ораторско изкуство, математика, философия, право, изкуството на водене на спор /Controversiae/, упражнявали се в съставянето на речи /Suasoriae/ за исторически, литературни и политически теми. Частните школи на знаменитите оратори в Рим се ползвали с голям успех. Тук идвали да се обучават младежи от цяла Италия. Доста богати юноши заминавали да учат и в известните философски школи в Атина и Александрия. От I в. Пр. н.е. в много градове се открили философски училища.
По време на империята училищата станали държавни. Държавата осигурявала строг надзор над училищата. Цялото образование и възпитание било в духа на преданост към империята. Оформили се нисши и висши училища, като висшите обучавали преданите на империята държавни служители в тях се учело за образователен ценз и държавна служба.
Пръв император Веспасиан създал държавни училища за реторика. Известен римски оратор по това време бил Квинтилиан, който станал първият учител по реторика на държавна заплата. Негов труд е Institutio oratoria /обучение за оратора/ в дванадесет книги. Започвайки с елементарното образование, произведението систематично анализирало цялата история на реториката.
През 176 г. император Марк Аврелий учредил четири катедри за основните направления на философията - платонизъм, аристотелизъм, эпикуреизъм и стоицизъм в Атина, разходите на които се заплащали от държавната хазна. Към 3 в. се разпространил и неоплатонизмът.
източник: http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=9977
