автор: СТЕФАН СТАМБОЛОВ
Сега ил никога
найдно да се сдружим!
Сега ил никога
на бой ний да вървим!
Разхлабен, болен, злият враг
на одъра лежи,
на косъмчец, на връх иглен
живота му стои.
И чашата на мъките
препълнена до горе -
за срам сме пред народите,
ей, чувате ли, хора!
Сега ил никога
найдно да се сдружим!
Сега ил никога
на бой ний да вървим!
Да протекат потоци кръв
и гръм, и бой най-страшен!
Излизай, грозна, гладна смърт,
разливай адски огън!
От него нас не ни е страх,
той всичко ще изчисти.
А из останалия прах
злат прах ще се издигне
и в него ще се посели
безценната свобода -
тя всичкото ще поднови,
ще съживи народа,
Сега ил никога
найдно да се сдружим!
Сега ил никога
на бой ний да вървим!
Разхлабен, болен, злият враг
на одъра лежи,
на косъмчец, на връх иглен
живота му стои.
И чашата на мъките
препълнена до горе -
за срам сме пред народите,
ей, чувате ли, хора!
Сега ил никога
найдно да се сдружим!
Сега ил никога
на бой ний да вървим!
Да протекат потоци кръв
и гръм, и бой най-страшен!
Излизай, грозна, гладна смърт,
разливай адски огън!
От него нас не ни е страх,
той всичко ще изчисти.
А из останалия прах
злат прах ще се издигне
и в него ще се посели
безценната свобода -
тя всичкото ще поднови,
ще съживи народа,
Одеса, 1873 год.
