Гюнтер Грас е немски писател, поет, драматург и публицист. Авторът е роден на 16 октомври 1927 г. в Данциг (дн. Гданск, Полша) в немско полско - семейство на търговец на колониални стоки. Още с първия си роман Die Blechtrommel (1959)
(Тенекиеният барабан) той се превръща в своеобразен говорител на поколението немци, израснали по времето на нацизма. В същото време заради някои свои произведения той е обвиняван от международните интелектуалци и общественост в антисемитизъм.
След края на Втората световна война
Грас става селскостопански работник и миньор. Изучава каменоделство и
скулптура, а през 1949-1953 г. следва в художествените академии в Дюселдорф и Западен Берлин. Предприема пътувания
из Италия, Франция и Испания, а през 1956 г. се установява в Париж.
Гюнтер Грас пътува и в страни на Източна Европа - Полша, Чехословакия и Унгария, а също в
САЩ и Израел. Поетът развива активна политическа дейност, като ревностно подкрепя
Германската социалистическа партия и Източната политика на Вили Бранд, а през 1968 г. се обявява в защита на смазаната от войските на Варшавския Договор Пражка Пролет.
През април 2012 е обявен за персона нон-грата в Израел.
Гюнтер Грас издава илюстрираната със собствени графики стихосбирка "Предимствата на ветропоказателите" (1956) и става член на литературното сдружение "Група 47", което в 1958 г. му присъжда своята годишна награда.
И следващите стихосбирки на Гюнтер Грас "Обръщателен триъгълник" (1960) и "Разпитан"
(1967) го представят като поет с мощен езиков инстинкт за
ритмично-чувствени внушения, издаващ сродство с експресионистичната
лирика на Готфрид Бен и сюрреалистичните творби на Ханс Арп.
През новото столетие излизат книгите му "Стихотворения и кратка проза" (2002), "Думи до поискване. 7 стихотворения" (2002), "Последни танци" (2003), "Лирическа плячка" (2004), "Глупакът Август" (2007), "Какво трябва да се каже" (2012), "Позорът на Европа" (2012) и "Еднодневки" (2012).
Творчеството на Гюнтер Грас е отличено с множество литературни награди, между които "Берлинската награда на критиката" (1960), френската награда "Le meilleur livre étranger" (1962), престижната немска награда "Георг Лрюхнер" (1965), наградите "Теодор Фонтане"(1968)
и "Теодор Хойс" (1968), "Голямата литературна награда на Баварската академия за изящни изкуства" (1994), чешката награда "Карел Чапек" (1994), наградите "Томас Ман" на град Любек (1996) и и "Самуел Богумил Линде" (1996), както и испанската награда "Принц на Астурия" (1999).
и "Теодор Хойс" (1968), "Голямата литературна награда на Баварската академия за изящни изкуства" (1994), чешката награда "Карел Чапек" (1994), наградите "Томас Ман" на град Любек (1996) и и "Самуел Богумил Линде" (1996), както и испанската награда "Принц на Астурия" (1999).
През 1999 г. Гюнтер Грас е удостоен с Нобелова награда за литература.
СПОР
Спореха четири птици.
Когато на дървото не остана лист,
дойде Венера, натъкмена като молив,
и есента,
менителница с предстоящ падеж,
подписа с живописни заврънкулки.
1956
Превод от немски:
© ВЕНЦЕСЛАВ КОНСТАНТИНОВ
ЩАСТИЕ
Празен автобус
полетява в звездната нощ.
Шофьорът му навярно пее
и е щастлив.
1960
Превод от немски:
© ВЕНЦЕСЛАВ КОНСТАНТИНОВ
Източник: Уикипедия