автор: ПЛАМЕН ЛАКЕРОВ
-
Тази любов, несбъднатата, така и не отшумя.
Просто някои я бяха забравили. И не съвсем.
Измършавя от скитане по чужди легла.
В много стихове диря остави.
В сянката на делниците свеждаше глава пред неверието.
В мъгливите вечери самотно простенваше.
Побеля от празници. Озлоби се от раздели.
Така и не посегна да пренареди потребностите.
Предрезгавя от толкова изхабени клетви.
Призрачна стана. Отнесена.
Онази вечер, когато уморена ще седне насреща ни
не е далече.
Предусещане. И не съвсем.
Пътеките, една по една извървени, немеят.
В очите ще се погледнем, все още неуверени.
Какво ще и дадем, освен себе си.
И ние побелели.
И не съвсем.
-
Тази любов, несбъднатата, така и не отшумя.
Просто някои я бяха забравили. И не съвсем.
Измършавя от скитане по чужди легла.
В много стихове диря остави.
В сянката на делниците свеждаше глава пред неверието.
В мъгливите вечери самотно простенваше.
Побеля от празници. Озлоби се от раздели.
Така и не посегна да пренареди потребностите.
Предрезгавя от толкова изхабени клетви.
Призрачна стана. Отнесена.
Онази вечер, когато уморена ще седне насреща ни
не е далече.
Предусещане. И не съвсем.
Пътеките, една по една извървени, немеят.
В очите ще се погледнем, все още неуверени.
Какво ще и дадем, освен себе си.
И ние побелели.
И не съвсем.