ПРЕДЕСЕННО 1992

автор: ПЛАМЕН ЛАКЕРОВ
-

Не остана в душата ми място за песен.
Не остана в сърцето ми място за мен.
И приятелите си отиват -
като листата есен.
И аз си отивам – от тях. И от себе си.

Няма ги думите – бяха толкова лесни.
Мълчим двамата с белият лист.
Ако и в мен беше така чисто и светло...
И ако този лист не беше изповед...

Ако бях вятър и ти беше посоката -
щях да те намеря. Щях да те докосна,
да те прегърна завинаги като някакъв спомен,
Да те изпия до дъно като чаша отрова.

Ако ти бях съдба – щеше да ме изживееш.
Двамата сами бихме минали през времето.
Заедно ще тъжим всяка следваща есен,
от теб щях да си отида последен.

А сега съм сам.
С белият лист – моята изповед - сме съвсем наясно, че сме безсмислени и сами.
Теб те няма. Не мога да те измисля от нищото.
И няма в душата ми място за стих...