Българската литература има хилядолетна история и е богата на творби и творчески дарования.
Корените и са в митовете и фолклора. Развитието и следва
обществено-историческите промени, но в своята същност българската
литература винаги е оставала дълбоко демократична. На писателите винаги
се е гледало като на духовни водачи, съдбовно свързани със своя
народ.Тяхното слово има характер на етическа норма и социален регулатор.
Първите писмени текстове са надписите на българските ханове, изсечени
върху камък. Те съдържат мъдростта на дедите в търсене смисъла на
човешкия живот.
През Средновековието литературата е подчинена на християнската
религия и богослужението. Повтарят се образци на авторитетни автори.
През 9 век Светите братя Кирил и Методий извоюват правото на
славяните да имат литература на народен език, превеждат Библията и пишат
собствени творби. Техните ученици, които са и писатели, създават
първите книжовни школи в България – Преславска и Охридска. Освен
богослужебни, са написани и светски творби – летописи, научни трактати.
Св. Кирил и Методий
|
Св. Седмочисленици
|
Цар Симеон
|
През 14 век (науката го нарича Втори златен век) Патриарх Евтимий
Търновски прави реформи в правописа и жанровете. Създават се великолепни
текстове в стил “плетение словес”.
През Възраждането (18 – 19 век) мирогледът на човека се променя.
Променят се и жанровете, образите и темите в литературните
творби.Литературата има засилена обществена роля, а писателите са
обществени фигури - учители, автори на учебници, революционери,
политици, публицисти. Посветили живота си на висока мисия –
освобождението на своя народ, писането за тях е част от многопосочните
им усилия за постигане на националната идея. В творчеството на Епископ
Софроний Врачански, Георги Раковски, Петко Славейков, Любен Каравелов,
Христо Ботев се представя българската национална съдба и се прославя
подвигът на борците за свобода.
еп.Софроний Врачански
|
Петко Славейков
|
Христо Ботев
|
Народният поет, Патриархът на българската литература Иван Вазов
половин век работи на литературното поле. Създава българската
литература, като й дава образци на почти всички родове и жанрове.
формира българската национална идентичност, като сакрализира и
митологизира миналото и героите, очертава етническата територия, отправя
към бъдещето своите духовни чеда, учейки ги да бъдат българи и граждани
на своята скоро възвърната държава. Вгражда в тях своята гордост и
умиление от българското.
Иван Вазов
|
Семейство Вазови
|
В началото на 20 век българската литература се опитва да се съизмерва
с европейската, като интерпретира общочовешките проблеми чрез
национално-специфичното. Възпитаници на европейски университети (Петко
Тодоров, Пенчо Славейков, Николай Лилиев) или развивали таланта си
самостоятелно (Пейо Яворов, Димчо Дебелянов), тези писатели създават
произведения с дълбоки философски внушения, съвършена форма и прекрасно
звучене.
След Първата световна война българските писатели (Гео Милев, Атанас
Далчев, Елисавета Багряна, Йордан Йовков) пресъздават по свой начин
потреса на човека от случилото се, като търсят устойчивото и вечното в
българските корени – митовете и фолклора.
След Втората световна война българските писатели отново се обръщат
към митовете и миналото, за да спасят своя народ от бездната, пред която
е изправен – национален нихилизъм, идеи за интернационализъм и класова
борба. Творбите на Димитър Димов, Димитър Талев, Генчо Стоев, Николай
Хайтов, Йордан Радичков, Емилиян Станев, Антон Дончев са толкова
талантливо написани, че успяват да заобиколят догматичната критика. В
поезията на Веселин Ханчев, Константин Павлов, Борис Христов се търси
човешката мяра за нещата като спасение от клишетата.
Днес се издават оригинални по структура и образи романи и разкази, но
поезията е водеща. Създават се стихотворения от всички жанрове. Издават
се много стихосбирки. Съществуват много сайтове за публикуване. Има
множество конкурси за художествени произведения.
Ученическото литературно творчество се развива и поощрява чрез
литературни кръжоци и клубове, литературни конкурси, литературни
списания.
Българската литература е удивително богата на таланти и творби.
Книгите се съхраняват в библиотеки с различен статут – национална,
регионални, читалищни, училищни.
източник: http://invest-bg.eu
поставил: Николай Пеняшки - Плашков