"...А кой знае, може би защото Добрич е бил четири пъти "освобождаван", жителите му естествено са стигнали до пълнолетна свобода, която естествено подканя колективното им историческо подсъзнание свободно да почита почитта... Добричката почит съчетава признанието с милосърдието и затова до заслужено прославените нарежда незаслужено
забравените. Поради тази си отлика този малък град до сам ръба на Европа е град европейски..."
Петър Увалиев, 1996 г.
забравените. Поради тази си отлика този малък град до сам ръба на Европа е град европейски..."
Петър Увалиев, 1996 г.
До̀брич е град в Североизточна България, административен и стопански център на едноименната област и община. Той е разположен насред южната част на географския район Добруджа, на около 30 километра от северното Българска черноморие. Населението на града към февруари 2011 година е 91 030 жители, което го прави деветото по големина населено място в страната.
Първи свидетелства за историята на град Добрич са открити археологически останки от времето на античността (IV-III в. пр. Хр. — II-IV в. сл. Хр.) и ранното средновековие (VII-XI в. сл. Хр.).
Открит е старобългарски некропол с езически гробове в центъра на града. Опустошителните нашествия на печенеги от първата третина на 11 век обезлюдяват вътрешността на Добреджа и животът в селищата замира през целия период на Второто българско царство.