Из книгата „Цената на безсмислието”
Болният език
Предсказват, че след някакви си тридесет-четиридесет години
българите щели да наброяват два милиона и тия които са загрижени за
бъдещето на нацията, изтръпват. Вярно е, че дългосрочни предвиждания за
историческото бъдеще не могат да се правят, но, все пак демографията
дава основания за безпокойства.Лично аз нямам особени шансове да видя
дали те ще се оправдаят.Но, мисля си, казвам го плахо, съществува един
по-важен въпрос и той е, дали планетата изобщо ще оцелее до края на
века. „Чудеса няма и не е имало, освен някои в Африка!” – казвал Фьодор
Карамазов и това си остава най-категоричното твърдение изречено някога.
Преди да започнат да побеляват косите ми, представата, че един
написан ред, ще може за една секунда пет пъти да обиколи екватора и да
достигне да множество получатели, беше чист абсурд, Карамазовско,
африканско чудо! Тъй че, знаем ли, спасението може наистина да дебне зад
всеки ъгъл! В миналото само безкрайността ни даваше представа за
размера на човешката глупост. Сега и интернет!
В друго обаче съм склонен да вярвам, започне ли една нация да
чезне, първо се разболява езикът й. И не са проклетите чуждици причината
за заболяването. Употребени на място, чуждите думи обогатяват езика, но
те крият съблазан, много са лакоми, изтървем ли ги, изпояждат
българските синоними. Нанизват се една до друга в изречението и всъщност
прикриват хилавата мисъл на суетния оратор.
Изискано е словото на Лютви Местан, бихме могли заедно с него да
започнем да: репликираме, инициираме, позиционираме, отреагираме,
отблокираме, релаксираме,пресираме... И все пак по-внимателно – защото
неволно ще стигнем до глагол със същото окончание.
Един студент по история толкова се очаровал от лекциите на професор
Пантев, че решил да ги стенографира. Когато ги преписал с недоумение
забелязал, че омаята се е загубила, че мислите са неясни, скокливи, с
други думи има хора способни да говорят красноречиво и нищо да не
казват.
Десетилетия наред съм се мъчил да защищавам българския език
от наукоподобието, чуждопоклонството и унизяването на речта ни.
Безуспешно! Първата публицистична статия, която написах, бе отпечатана в
„Народна култура”и се отнасяше за езика на научните съчинения. Бях
много горд с нея.Днес трябва да се утешавам: Поражението понякога е
по-достойно от победата. Според Далчев: всеки човешки живот е един
неуспех!
Колкото повече остарявам, толкова по-равнодушен ставам към прилива
от слова и образи, който се мъчи да нахлува в главата ми. Отказах се да
броя колко пъти на час в родната реч се повтаря думата уникален, не се
удивих, когато един министър на културата се престраши и назова някакъв
обект най-уникален. Не се учудвам, че в Русе през март се е случил
концерт! След години гневно упорство се примирих и с весдесъщото касае,
произтичащо от неизлечимата ни любов към Русия. Дори такъв ”русофоб”
като Симеон Радев го е изтървавал в съчиненията си. Отстъпих и пред
„политическото говорене”, защото, все едно дали изразът е буквален
превод на political speaking, смисълът му днес е празнословие. Безсилен
съм пред разните гледаемости, чуваемости, кадрувания и пр. езикови
мърсувания...
В Българската академия на науките, която брани съществуването си,
има Институт за български език. Той, цитирам: определя националната
езикова политика и се състои от 11 секции и 12 научни звена. Те се
занимават с” речево-комуникативните способности и комуникативните
компетентности”, но някак си се умълчават, когато трябва да се
произнесат: имат или нямат място в книжовния език изрази като: в пъти
повече, за последно, на пет лева словосъчетанието няма друга
алтернатива, да не споменавам класическото период от време, което в една
и съща книга посветена на езиковите грешки се използва и отрича от
двама нейни автори езиковеди.
Професор д-р Владко Мурдаров, в обидно малкото минути, които
Националната телевизия му отпуска от най-негледаемото време, гальовно ни
поучава за правоговора, но не му е удобно да укори първата дама на
българската естрада, че пее: „мигат, в който ний помракнем” и че след
нея повечето естрадни певци гракнаха без никаква милост към фонетиката.
Никой не се сеща да напомни, че в езика ни няма дума противопóказен, а
противопоказан – от медицинската терминология – контраиндициран. Някога
великият лекар Стоян Киркович беше посветил много от времето си, за да
напише цял труд за медицинския български език. Чудя се, защо
простосмъртните наши граждани получават разтегляне на сухожилията, а
достославните български футболисти „растежение”. Тези, които
определят националната езикова политика, да бяха възразили поне веднъж,
когато водещи на една от националните телевизии месеци наред натрапваха
езиковата дивотия. – тризначки. Думата близнак произхожда от близня,
глагол, който означава раждане от една майка на две или повече деца...
Странен живот имат и жаргонните думи. Още от моето детство се е
запазила думата „гот” „готин”, сега се появи и „готски” или както едно
захласнато девойче се изрази за някакъв концерт, че бил: „супер готски”.
Според нея може би и кобурготски е нещо яко от света на естрадата.
Старинното понятие пич се облагороди, стана героично и често се използва
за юнашко приветствие, а женският му род почти губи употреба, освен в
някои упорити старовремски псувни. Виж: тафих, скивах, гепих, гурам,
киризих, се удавиха в езиковия водовъртеж. Бог да ги прости!
„В интерес на истината” – въпреки че истината няма интереси –
езикови болести има навред по света. И това е важен признак за духовния
упадък на човечеството.
Почти злорадо се изненадах,когато научих,(от Интернет) че и в Русия
отдавно вече тържествува пиарът, пиарчик, пиарит, че по улицата на
Москва се срещат надписи на кирилица „Хеппи мил”, „Кофе хаус” ”Кебап
хаус” или загадъчното Чикен мифик, вероятно някакво мистично или митично
пиле!В велемъдрата реч се пъхат эксклюзивний и релевантний и
креативнньІ- изобщо каубойската кранта се опитва да прескочи в езика на
Пушкин и Лермонтов.У нас поне нещата ми изглеждаха по ясни –
спотаяваното чувство за малоценност е отприщило пороят от чуждици ,но
във Великата Рус с нейната Слава и Всемогъщество, Свети Александър
Невски, който изпоклал шведите, това езиково умилкване иска пояснение.
Появата на думи като кондиторска, акселбант, бухгалтер е естествена -
аналози в руския речник не са съществували и Петър е изкомандвал марш в
езиковия строй! Знае се,че много руски поети са писали на френски език,
защото намирали родната реч за груба. И Лев Толстой от, може би,
иронични спрямо дворянството съображения е написал половината диалози
във „Война и мир” на френски. Мисля че в един от романсите на Вертински
се споменаваше за някакъв папагал, който „плачел по французки”. Но
колкото и талантливи да са били, френскопишещите руски поети едва ли
някой от техните стихове са се запазили до днес, а ще си остане и след
свършека на света.
Буря мглою небо кроет,
Вихри снежные крутя;
То, как зверь, она завоет,
То заплачет, как дитя,
То по кровле обветшалой
Вдруг соломой зашумит,
То, как путник запоздалый,
К нам в окошко застучит
Един завърнал се за кратко в отечеството си дългогодишен руски
емигрант, пита: „Защо след като толкова ненавиждаме американците,
непрекъснато им подражаваме?” И намира отговор в думите на френския
пътешественик от времето на Николай І – маркиз де Кюстен: „Русите не
обичат Запада, защото все се опитват да му подражават и все нищо не
излиза!”
Не възприемам израза русите ненавиждат американците. Той не е точен, не ... продължете да четете от: Факел. бг
