автор: АЛЕКО КОНСТАНТИНОВ
Драгий
читателю, да не би някак си да помислиш, че нашите обществени и
политически работи не вървят напред! Пази Боже! Почитаемото
правителство, в неусипните си грижи за народното благоденствие, не само
че се е постарало да удовлетвори насъщните нужди на страната, но е
отишло по-нататък: ползува се от избитъка на материалното ни
благосъстояние, за да развие у нас вкусове и потребности от по-висши
порядък. То се знай! А какви могат да бъдат по-възвишени потребности от
естетическите; а где могат естетическите ни вкусове да се развиват
по-добре, отколкото в сферата на изящните изкуства; а какви по-изящни
изкуства от художествата; а пък има ли по-тънко, по-благородно
художество от живописа и скулптурата? И - можете ли да си преставите? -
почитаемото Министерство на народното просвещение, в симпатичното си
стремление да стигне - а ако се окаже случай и да задмине даже - Европа,
оставя настрана всичките изкуства и се е заловило за най-благородното: в
България се отваря Художествена академия... Ехе-хей, Българийо! Чакай,
мари, какво си се разтичала?... Ама имаш право: поезията ти отишла, че
се не видяла, цял свят шашардиса; науката - във Висшето училище колкото
щеш наука. Сега какво ни оставаше друго освен Художествената академия, а
след това, като направим и един Хореографически институт, да ни
снабдява с достатъчно количество балерини - ще си накривим шапките, па
нека ни излезе Европа насреща.
Ама да не мислите, че идеята за
основаванието на Художествената академия е само така - идея? Съвсем не.
Работата е вече опечена. Е, че какво искате повече, когато най-главното е
нагласено: "Професорите на академията ще получават по 7200 лева
годишно." Туй е главната цел; а средствата за достигванието на тази
свещена цел са изложени в следующото скромно предложение: "Академията ще
изкарва художници." Че защо да ги не изкарва, най-сетне? Самоковските и
тревненските художници са подготвили почвата, останалото ще допълни
геният на нашите професори. Остава сега да се определи каква ще бъде
заплатата на директора на академията. Впрочем, с този въпрос няма да се
бърза; нека, като наближи да напуща министерския пост сегашният министър
на народното просвещение, тогаз ще се определи заплатата... Има хас да
сте забравили, че живопиството е една от многобройните специалности на
г. Величкова!... Не си ли припомняте неговата възхитителна картина
"Мойта хазайка във Флоренция" (или нещо подобно). Помните ли какъв
божествен огън гори в камината на "Мойта хазяйка"? Този огън е тъй живо
схванат, че прилича на пелте от дюли. Мурафет - не е друго!...
Но да оставим настрана бъдущия въпрос за бъдущия директор, а да кажем
две думи за мерките, които се вземат за подготовление на
художници-професори. И то не че нямаме готови професори - малко ли са
художници в България, - ами да има и запас, за всеки случай. Може след
година-две да стане нужда за някой клон на академията я в Драгалевци, я в
Дивотино, я в Празноглавци. Всъщност останало е вакантно място само за
един професор, който трябва да замине за Европа да се поусъвършенства.
(Ако е останало нещо за усъвършенствувание...) Дава се, значи, една
стипендия, а пък охотници - милиард, сиреч троица. Назначава се конкурс.
Затварят троицата конкуренти в една от стаите на Висшето училище, като
им задават три теми: за три дена да нарисуват картина от гипсов модел,
композиция на даден мотив от Вазова и трети някакъв етюд. Тия три теми
не би могли кокурентите да изпълнят, ако би работили едновременно и с
ръце, и с крака, но нейсе. Сгушени тримата в трите кьошета на стаята,
пухтят над платната си. Повидимому, всякой се е надявал на своите сили и
способности, но на двамата от конкурентите все повечко се е свивало
сърцето пред неизвестността, когато третият щастливец, устремен на
крилата на леката фантазия, с ясни очи и с божествена усмивка, с
небрежен размах е трупал краските върху многотърпящото платно. Che
cosa?...
А ето каква била работата: третият щастливец бил
предопределен от съдбата за стипендиант; а пък конкурсът бил само за "уж
божем"...
Но как да стане тая работа? - Твърде просто: свършва
се конкурсът, разотиват се конкурентите, заключва се стаята. А когато
Дядо Господ заспал, връща се щастливецът с държащия ключовете
жури-художник и... и на другия ден работата на щастливеца получила
съвсем друг изглед. Ама ще речете отгде се знае това. Проста случайност:
когато Дядо Господ спял, като че за пакост разсилните на училището не
спели и... и повече нищо. В града само тия слухове циркулират.
Както виждате, читателю, съвсем художествено начало се туря в основата на българската Художествена академия.
И ще се наплодят художници из нашата благословена татковина, и ще
започнат да пренасят върху платното картините на съвременния живот. А
сюжети! Господи Боже мой, колко мили сюжети ни дава сегашният живот...
Искаш да нарисуваш например просяк. Богат материал: изправи се при входа
на Софийския градски съвет и избирай колкото ти е угодно; от сутрин до
вечер непрекъсната верига най-разнородни просяци, с упоително живописни
дрипели, се качат със смътни надежди и слизат със сълзи и въздишки по
стълбите на обанкрутения Градски съвет. Хвани кисцата с трептяща от
художествен огън ръка, опри проницателен поглед в ония изпити от глад и
неволя мъртвобледи лица, с хлътнали очи, със сплъчкани коси, вгледай се в
поетическия безпорядък на разноцветните дрипи, от които е сглобена
тяхната малко трудна за живопис одежда, почни да комбинираш краските и
размахай четката върху платното... Ти можеш да препълниш целия дворец с
такива божествени картини. Или искаш да рисуваш идилически пейзажи: иди в
Ючбунар - материал неизчерпаем. Зимните пейзажи там не отстъпват на
летните: лете гледаш зелени плесенясали езера, населени с вечно пеющи
жабешки легиони, виждаш сиромашията в пълната голота; а зиме езерата се
покриват със зюмруден кристал и голотата се покрива с парцали. Или те
блазнят картините на нашето величие: вземи нашите дворци, столичния ли
искаш, край тих бял Дунав ли искаш - иди в Русе, край море ли искаш -
във Варна, между скалисти хълмове ли искаш - иди в Пловдив, иди около
Калофер, из Чамкория, из Кюстендилско... няма край. Рисувай, дявол да го
вземе! Рисувай князе, рисувай божеци, рисувай бирници, рисувай адвокати
- наляво и надясно богати, възхитителни сюжети.
София, 23 септемврий 1895 г.