Повестта е един от традиционните епически видове в литературата, който по обсег, обем и творческо
внушение заема средно място между разказа и романа.
Разликите
са по отношение на сюжетното развитие: по-добре разгърнато в сравнение с
разказа, в посока съществени моменти и все пак еднопланово и ограничено в сравнение с романа. Главните герои в повестта не
участват в сложни взаимоотношения помежду си.
Повестта
е по-близо до разказа, отколкото до романа.
В
българската литература повестта се заражда в дух на хроника.
Въпреки
че основоположници на повестта са френски писатели от края на 18 – началото на
19-ти век, като оноре дьо Балзак и Бернарден дьо Сен-Пиер,бурно и съществено
развитие на този литературен епичен вид претърпява в Русия.
Майстори
на повестта са писатели като Александър Пушкин („Капитанската дъщеря”), Антон
Павлович Чехов („Степ”), Лев Толстой („Младост”, „Дявол”), Николай Гогол („Шинел”,
„Каляска”).
Както се
спомена по-горе, повестта е преходна
форма от разказа към романа, казано по друг начин, от
малката епическа форма към по-голямата. Сюжетната линия в повестта в сравнение
с разказа е по-задълбочена, но отстъпва значително от тази в романа. Епизодите
в нея са значителни с цел да представят характера на един или двама герои и
разбира се задълбоченото развитие на същия. Именно това обстоятелство води до по-голяма
сложност на сюжета; веригата от събития в повестта е по-дълга, а броя на
действащите лица е по-голям, но главното внимание се съсредочава върху
един-двама главни герои, чиито характер се представя най-широко.
