АМЕРИКАНСКА ЛИТЕРАТУРА

Чарлс Буковски (en)

Стивън Кинг – (официална страница)

Isaac Asimov Home Page

Richard Bach: a fan site

Ричард Бах – книги на български език

Paul Auster

Thomas Pynchon

H.P. Lovecraft

Хайку - 29

заек изплашен
в зелената гора
ловец стреля по него

Хайку - 28

жаби припяват
до близкия ресторант
ехо в ушите

Хайку - 27

птици прелитат
над поля и градини
бързи сенки

АВТОРИ БАСНОПИСЦИ

ЕЗОП. — Живял, според повечето източници, през VI век преди нашата ера, по произход фригиец. Роб на философа Ксант, по-късно освободен за успешното изпълнение на важни държавни задачи. Бил е в свитата на лидийския цар Крез. Загинал трагично, оклеветен от делфийските жреци. На него се приписват почти всички баснени сюжети от древността. Други автори оспорват тази биография, поддържана, впрочем, от Лафонтен. Според тях Езоп е чист грък, беден слуга при знатен първенец от остров Самос, около края на VII и началото на VI век пр.н.е. Трети твърдят, че е легендарна личност, но достоверни историци като Хезиод и Херодот пишат за него, без да имат съмнения в конкретното му съществуване. За Езоп като автор на басни споменава често и Аристофан. Първите записи на Езоповите поучителни истории са правени през IV век пр.н.е., но и тези „оригинали“ са известни само от преписи през XIII–XV век, тоест след близо 2000 години от времето на тяхното създаване. В този смисъл трябва да се приеме, че не се знае точно какъв бил първоначалният вид на Езоповите текстове. Езоп се смята, според преписите, за автор на около 300 баснени сюжета. Според други басните му са 426.

ФЕДЪР — Римски писател (около 15 г. пр.н.е. — около 70 г. на н.е.), който пръв е разработил в литературна, стихотворна форма баснените сюжети. Роден е в Македония. Автор е на пет книги, в които освен пресъздадени Езопови басни има и негови лични творби. Част от тях са известни от по-късни прозаични преразкази в сборника „Ромул“.

ВАЛЕРИ БАБРИЙ (края на I — началото на II век). — Живял е в източните провинции на Римската империя и преразказвал в стихотворен вид басните на Езоп на гръцки език. Запазени са 140 такива преразказа, както и 50 преразказа в проза.

АВИАН (края на IV — началото на V век). — Биографията му не се знае. Дал стихотворна форма на прозаични баснени преразкази от Бабрий. Широко популярен в Средновековието.

ИГНАТИЙ ДЯКОН (VIII–IX век). — Виден представител на византийската литература, иконоборец, по-късно Никейски митрополит. Между многото жития на светци, църковни химни, поеми и др. е написал сборник „Езопови басни в ямбически четиристишия“, характерни като тогавашно учебно помагало по литература.

СИНТИПА. — „Басните на Синтипа“ е византийски сборник, използван за образователни цели. Синтипа е името на сирийски философ, за когото се говори в известната по онова време „Повест за седемте мъдреци“. Не се знае дали той е съществувал, или не, а и самата повест не е свързана с басните.

НЕИЗВЕСТЕН АВТОР. — Една от латинските басни, запазен препис от късното Средновековие. Такива творби, с различни изпълнения и редакции, са се появявали в сборници, където заедно историите за животни е имало и кратки разказчета с поучителен характер.

ЯН ДЕ ВЕРТ (XIV век). — Автор на „Огледало на греховете, или Нов доктринал“ и на „Спорът между Рогир и Ян“ — дидактически произведения. Роден в град Ипър, Фландрия, хирург по професия. Макар и с морализаторски тенденции в творчеството си, той е представител на зараждащата се литература, която се противопоставя на благородниците и духовенството. Смята се, че творбата за трите папагала е написана преди 1351 година. Сюжетът й е заимствуван от латинско произведение.

ЛЕОНАРДО ДА ВИНЧИ (1452–1519). — Великият живописец и скулптор, учен и изобретател, музикант и теоретик на изкуството е създал и немалко литературни произведения като „Предсказания“, „Фацетии“ и др. Неговите басни са писани в края на живота му и са особено интересни с оригиналните си сюжети, в които се отразяват и научните познания за природата, и философските разбирания на автора. В поетичните си заключения те са изцяло песимистични, като подчертават, че е напразен всеки опит да се промени порядъкът в света.

МАРТИН ЛУТЕР (1483–1546). — През 1530 г. Лутер, вождът на Немската реформация, преработва 14 басни от латинско-немското издание на Езоповите басни, като обръща внимание главно на езика им. Издадени след смъртта му, те са дълги години предпочитани като възпитателно-художествено средство.

ХАНС ЗАКС (1494–1576). — По професия обущар, един от най-известните и обичани немски поети на своето време. Писал е стихотворни разкази, често хумористични, които завършват с морализаторски заключения. В тях той ползва и сюжети на Езоп.

ЖАН ДЬО ЛАФОНТЕН (1621–1695). — Знаменитият френски баснописец се проявява най-напред като автор на драми, героични поеми и белетристични произведения. Първия голям успех му носят неговите стихотворни „Приказки“ (1665), в които, независимо от назидателните тенденции, се откроява сатиричната същност. Тези творби правят силно впечатление с духовитостта си и елегантността на стиха. Първите му шест книги „Басни“ излизат през 1668 година, а общо дванадесетте — през 1694. С широкия обхват на живота с оригиналността на сюжетите и с богатството на поетичното си майсторство те спечелват на Лафонтен изключителна популярност, превеждат се почти навсякъде и стават в известен смисъл синоним на френското остроумие и на езиковата точност. Познати са и сентенциите на Лафонтен за басненото изкуство, като например „голото поучение е скучно“, „моралът е душата на баснята, а разказът е нейното тяло“ и др. Трябва да се допълни, че писатели като Русо и Ламартин, а в наше време и Елюар, са го обвинявали за неговите изводи, в които, според тях, се изтъква предимството на по-силния и по-ловкия.

ФРАНСОА ДЬО ФЕНЕЛОН (Франсоа дьо Салиняк дьо ла Мот) (1651–1715) — Белетрист, философ и историк, прочут с романа „Приключенията на Телемах“. Пише своята книга „Басни“ (1690) с определено възпитателни цели за своя невръстен ученик, внук на Луи XIV.

АНТУН ГЛЕДЖЕВИЧ (1659–1728) — Роден в Дубровник, работил като писар. Предимно лиричен поет, но известен главно със сатирическите си стихотворения, за които е осъждан.

МАТЮ ПРАЙЪР (1664–1721) — Известен английски поет, член на парламента и дипломат. Басните му са публикувани в сборник със стихотворения (1709), отличават се с изящното пресъздаване на традиционните сюжети и с острото, често пъти открито изявено изобличение.

АНТОАН УДАР ДЬО ЛАМОТ (1672–1731) — Френски поет и теоретик на поезията, писал в разни литературни жанрове. Неговите „Нови басни“ са характерни с отсъствието на класически и сюжети.

ЛУДВИГ ХОЛБЕРГ (1684–1754) — Датски писател, по произход норвежец, автор на много творби с демократично направление. Книгите му „Поучителни мисли“ и „Басни“ имат просветителски цели. Превеждани са в много европейски страни.

ДЖОН ГЕЙ (1685–1732) — Английски поет и драматург, популярен в своето време с поемата „Тривия, или Изкуството да се разхождаш по улиците на Лондон“ (1716), както и с „Опера за бедняците“, сатира за висшето лондонско общество. Неговите „Басни в стихове“ (1727–1728) се смятат за най-добрите в английската поезия.

 

АЛЪН РАМЗЕЙ (1686–1758) — Шотландски поет и общественик. Неуморен изследовател на старинната шотландска поезия. И, той е известен със своите „Шотландски песни“ (1718), с „Поеми“ (1721), с пасторалната комедия „Нежният пастир“ (1725), с издадения от него фолклорен сборник „Вечнозелени“ (1724). Книгата му „Басни и приказки“ (1722) се отличава със закачливия си народностен дух.

 

УЛОФ ФОН ДАЛИН (1708–1763) — Един от най-големите шведски поети, автор и на значителни исторически изследвания. Особена слава му носят неговите сатирично-алегорични творби като например „История на един кон“ (1738), която осмива живота на аристокрацията и има по-късно много подражания. Писал е в баснения жанр, внася в сатиричното му съдържание непосредствена лирическа намеса.

ГЕДЕОН РАДАН (1713–1792) — Известен унгарски поет и просветител, основал Унгарската народна библиотека, която носи неговото име. В поетичното му творчество заемат важно място басните, които са издържани предимно в стила на античността.

КРИСТИЯН ГЕЛЕРТ (1715–1769) — Немски писател, професор в Лайпциг, създал романи и комедии, наричан приживе „наставник на Германия“. Неговите „Басни и разкази“ (1746–1748) придобиват необикновена популярност и са любимо четиво на широките народни кръгове. Като доказателство за това се посочва, че непознати селяни, прочели неговите творби, са му косили дърва за огрев през зимата.

АЛЕКСАНДЪР СУМАРОКОВ (1717–1777) — Крупен представител, а според някои основоположник на руския класицизъм. Учил в Петербург, от 1736 година — директор на първия императорски театър. Публикувал е в много литературни жанрове. Баснените му истории, които той нарича притчи, се появяват от 1755 г. нататък в списанията „Ежемесечни съчинения“, „Трудолюбива пчела“, „Полезно увеселение“ и др., а в 1762 г. излизат в отделно издание от две книги със заглавие „Притчи от Александър Сумароков“. Трета книга излиза през 1769 г. Написал е общо пад 370 „притчи“, повече от всеки друг руски баснописец.

ГОТХОЛД ЕФРАИМ ЛЕСИНГ (1729–1781). — Най-значителният писател и философ на Немското просвещение, създател на реалистичната буржоазна драма, автор на прочутия трактат „Лаокоон“ (1766) и на цикъла статии „Хамбургска драматургия“. Принципът, че изкуството е „училище за нравственост“, е защитен в неговите „Басни“ (1759). Лесинг пише, че двете неотделими страни на баснята са изобличението и поучението.

ЖАН-ЛУИ ОБЕР (1731–1814) — Смята се за един от най-големите френски баснописци в края на XVIII век. Волтер пише, че басните му „го поставят наравно с Лафонтен“. Характерно за Обер е, че съзнателно избягва всички лафонтенови сюжети и съчинява собствени.

ГУСТАВ ГЮЛЕНБОРГ (1731–1808) — Известен шведски писател и просветител, писал сатири в стила на Ювенал, като „Сатира срещу моите приятели“ (1759) и „Този, който презира света“ (1759). Неговите „Нравоучителни басни“ (1785) са се радвали на шумен успех.

ИГНАЦИЙ КРАСИЦКИ (1735–1801) — Бележит поет-сатирик и писател от времето на Полското просвещение. Макар и духовник, активно е участвал в обществения и литературния живот. Сатиричният му талант се е изявил най-вече в поемите „Мишкоида“, (1775) и „Монахомахия“ (1778), за които е наречен „княз на поетите“. Публикувал е „Басни и притчи“ (1779) и „Нови басни“ (1802), в които се придържа към класическата завършеност на формата. Поуките в неговите басни са, както се посочва, в основата си дълбоко скептични.

ГОТЛИБ КОНРАД ПФЕФЕЛ (1736–1809) — Немски писател, елзасец, ослепял на 21-годишна възраст, писал поезия и съчинения по военна тактика. Басните му, издадени в 1783 г., продължават морализаторските традиции на Гелерт, но заострят социално-критическите мотиви.

ИПОЛИТ БОГДАНОВИЧ (1744–1803) — Руски баснописец. Прочул се е с поемата „Душичка“, по сюжет от Лафонтен. Винаги е отбелязвал басните си с подзаглавия като „приказка“, „пословица“ и пр.

ЖАН-ЖАК ФРАНСОА БОАСАР (1744–1833) — Френски баснописец, написал книга със заглавие „Хиляда и една басни“, което подсказва желанието му да сближи жанра със занимателността на източната приказка. Басните му са с оригинални сюжети, имат социален и политически характер, сатирическото обобщение изпъква обикновено като асоциация и не му се дава конкретен израз, нито се оформя като поука.

ИВАН ХЕМНИЦЕР (1745–1784) — Талантлив и ярък руски баснописец, роден в Астраханска губерния, учил медицина в Петербург, служил като военен дванадесет години и след това се отдал на научни занимания по минералогия, в която област издал отделни трудове. В 1779 г. е публикувал анонимно сборник със заглавие „Басни и приказки от N14“, които по-късно са му спечелили литературна известност. Басните му са с изящна форма и засягат важни, предимно общочовешки проблеми.

ЙОХАН ВОЛФГАНГ ГЬОТЕ (1749–1832) — Велик немски поет, мислител и учен, оставил трайна следа в духовния живот на човечеството. Произведенията му възлизат на 143 тома. Писал е във всички литературни жанрове. В поезията му се срещат и творби с баснен характер.

ТОМАС ДЕ ИРИАРТЕ (1750–1791) — Испански писател, драматург и композитор. Придобил е най-широка известност с книгата си „Литературни басни“ (1786). За нея, както и за сатирическата му проза „Послание на Хуан Висенте до Франсиско от Аркос“, е преследван от инквизицията. Басните му са просветителски и същевременно изобличават основни обществени пороци. Отличават се с простота и музикалност на речта.

ЖАН-ПИЕР КЛАРИС ДЬО ФЛОРИАН (1755–1794) — Най-бележит френски баснописец след Лафонтен. Първото му произведение е пасторалният роман „Галатея“, който се е ползвал с голям успех. Истинската слава му донася сборникът с басни, излязъл в 1792 г. В авторския предговор той посочва, че като източници на сюжети са му служили Ириарте, Езоп, Гей, „Панчатантра“ и немските баснописци. На него не са присъщи богатият рисунък и поетичността на Лафонтен, а сатиричността му обикновено води към по-общи, предимно морални изводи.

АНТОАН-ФРАНСОА ЛЕБАЙИ (1755–1832) — Френски баснописец, продължител на Лафонтеновата школа. Има четири сборника басни, които са характерни със стремежа към кратко, запомнящо се изложение на баснения разказ. Радвал се е на широка популярност. Превеждал е на френски басни от Крилов.

ИВАН ДМИТРИЕВ (1760–1837) — Един от изтъкнатите представители на руската басня. Бил е гвардейски офицер, завършва кариерата си като министър на правосъдието. Участвал е в литературните кръгове около писатели като Державин и Карамзин. Неговите „Басни и приказки“ (1798) са били признавани като образец на изящен литературен стил и дълго са се радвали на широка известност. Той е превеждал и басни от френски автори.

ИВАН КРИЛОВ (1769–1844) — Роден е в Москва, в семейството на офицер. След смъртта на бащата постъпва още юноша на работа. Четиринадесетгодишен отива в Петербург, написал вече първата си комедия — либрето за комична опера „Гледачката на кафе“. Дълги години е служител в държавни учреждения, пише стихове, трагедии, комедии, които не виждат бял свят. Става известен през 1789 г., когато почва да издава сатиричното списание „Почта духовий“, в което публикува писма-фейлетони, осмиващи и високите сановници, и чиновническия бит. В края на годината списанието е спряно от правителството. Той издава по-късно и списанията „Зрител“ и „Санктпетербургский Меркурий“. Поради неприятностите, които има, е принуден да напусне Петербург, където се връща отново едва в 1806 година и за първи път почва да печата своите басни. Дмитриев ги приветствува, популярността им нараства необикновено бързо. Първата книга „Басни“ излиза през 1809 г., последвана от още шест непрекъснато допълвани и разширявани издания. Разпространението им е много-широко. „С такъв успех не се е ползвал в Русия нито един писател“, пише Белински. Четат го млади и стари, отделни стихове на „спокойния мъдрец“, както са го наричали, се превръщат в общоупотребими изречения. Съвременниците му са виждали в някои басни пряк отзвук на конкретни политически събития. Цялостното издание на неговите „Басни“ в девет книги е подготвено от Крилов през последните месеци на живота му, в 1843 година, и излиза от печат след смъртта на баснописеца.

АЛЕКСАНДЪР ПУШКИН (1799–1837). — Великият руски поет е написал само една басня (1829). Тя е полемична, насочена е срещу Н. И. Надеждни (1804–1856), критик, противник на романтизма, който в списанието „Европейски вестник“ рязко и несправедливо е критикувал Пушкин за „Полтава“ и „Граф Нулин“, като упреква поета за неспазване на поетическите правила. Пушкин, който неведнъж е осмивал Надеждин в епиграми, му отговаря с „притча“, чийто анекдот е заимствувал от Плиний (I век на н.е.).

АЛЕКСАНДЪР ИЗМАЙЛОВ (1779–1831) — Много талантлив руски баснописец, майстор на живописни битови картини. Издал първия си сборник „Басни и приказки“ в 1814 г. Заимствувал сюжети от френски баснописци.

ЮЛИАН НЕМЦЕВИЧ (1757–1841) — Известен писател и деятел на Полското просвещение, смятан за олицетворение на Полша. Автор е на първата в полската литература политическа комедия „Завръщането на депутата“ (1790), неговите „Исторически песни“ (1816) е знаела цялата страна. Писал е много басни през живота си, в които въвежда политически характер на изобличението. Във варшавското Общество на приятелите на науката е чел специална лекция за баснята, в която е изтъкнал, че басненото изкуство трябва да защищава „полезната истина“.

ПЬОТР ВЯЗЕМСКИ (1792–1878) — Княз, приятел на Пушкин и много декабристи. През първата четвърт на XIX век писал сатирични стихове, епиграми и баснени сюжети с лек и остроумен стих.

АДАМ МИЦКЕВИЧ (1798–1855) — Най-големият полски поет-романтик, определил пътя на националната полска литература. Басните заемат значително място в неговото богато и разнообразно творчество, като с тях той защищава пряко разбиранията си за народностност на поетическата култура. В сюжетите си внася мотиви, непосредствено свързани с политически събития. Баснята „Порът участва в изборите“ отразява споровете между групите в полската емиграция по повод вината за поражението на полското въстание през 1830–1831 година.

ХАЙНРИХ ХАЙНЕ (1797–1856) — Един от великите немски поети и сатирици, който пише, че желае на гроба му да бъде положен меч, защото е бил „храбър войник в битката за благото на човечеството“. В сатирическата му поезия се срещат и немалко баснени структури, както и чисти басни.

ЕГОР АЛИПАНОВ (1800–1860) — Поет и сатирик, който защищава кратката, почти епиграмна форма на баснята в Русия.

ПИЕР ЛАШАМБОДИ (1806–1872) — Френски баснописец и автор на песни, участвал в революционните събития през 1830 и 1848 година, публикувал първия си сборник от басни през 1839 г. Басненото изкуство при него се проявява като гражданска поезия и поуките в отделните творби често представляват политически лозунги.

АЛЕКСАНДРУ ДОНИЧ (1806–1866) — Роден в Молдавия, с. Станка, Оргеевска област. Поет и сатирик. Учи във военно училище в Петербург, служи известно време в руската армия. Един от стълбовете на молдавската литература и пръв румънски преводач от руски. В 1842 г. публикува книга „Басни“, която му донася голямо литературно признание.

ГРЕГОРЕ АЛЕКСАНДРЕСКУ (1810–1885) — Роден в Търговище, издал първата си книга със стихове и преводи през 1832 г. Автор на няколко книги с лирика и басни. Най-големият румънски баснописец.

ПЕТКО Р. СЛАВЕЙКОВ (1827–1895) — Големият книжовник, поет и общественик е първият български баснописец. Книгата му „Басненик“ излиза в 1852 г. и съдържа побългарени езоповски и криловски сюжети. Интересно е, че първите му басни с изявен сатиричен характер имат в основата си полемика на литературна тема. Такава е „Осел и славей“ (1866), написана по повод публикация във в. „Турция“, бр. 41, че речта на Славейков при откриването на българското читалище в Цариград е „глупава“. Засегнатият писател отговаря в „Гайда“, брой 8, че „ся отказва да влезе в разискание е таквиз чудовищни критици“ и вместо да се препира с тях, „предпочита да прикаже на читателите си една къса приказчица“. Баснята „Куко и Пипе“ е публикувана най-напред без подпис в „Пчелици или ред книжки за децата“, Цариград, 1871, кн. 4.

ЙОСИП СТРИТАР (1836–1923) — Словенски поет, прозаик, драматург и сатирик, основоположник на баснения жанр в своята страна. Най-популярните му басни продължават да се публикуват в читанки и христоматии.

НАИМ ФРАШЪРИ (1846–1900) — Най-яркият и изявен баснописец в албанската литература. Писал и в други жанрове.

ИВАН ВАЗОВ (1850–1921) — Сред богатото му и разнообразно поетично творчество се откриват стихотворения, които имат баснен характер, макар че авторът не ги е определил към този жанр. „Най-големият“ е публикувано в сбирката „Скитнишки песни“, за което Вазов в разговорите си с И. Шишманов казва, че е писано през 1899 година. Препечатвано е в много сборници.

СТОЯН МИХАЙЛОВСКИ (1856–1927) — По броя на написаните творби литературното му наследство отстъпва само пред Вазов. Поет и сатирик, драматург и публицист, басните му се радват на всеобщо разпространение, популярност и литературно признание. Роден в Елена, учил в императорския Османски лицей в Цариград и правни науки в Екс ан Прованс, Франция, след завръщането си у нас той работи като учител, журналист, държавен чиновник, депутат, общественик. Още отрано е авторитетно име. През март 1904 г. е съден за яростния си памфлет срещу цар Фердинанд. След 1905 година се отдръпва от активния политически живот. Почнал е да пише басни от 1889 г. и до края на живота си създава повече от 250 баснени творби. Публикуваните след 1905 г. носят морализаторски характер за разлика от първите, които имат голяма сатирична острота и сила. „Бухал и светулка“ (1889) и „Орел и охлюв“(1889) са писани в Русе и публикувани за първи път в сп. „Библиотека свети Климент“. По-късно са известни с нови варианти. „Секира и търнокоп“ (1890) е печатана в сбирката „Железни струни“, а „Паун и лястовичка“ (1890) се появява най-напред в „Денница“, списание, редактирано от Вазов.

ТЕВФИК ФИКРЕТ (1867–1915). — Роден в Истанбул, завършва лицея „Галата Сарай“ и дълги години учителства. През 1896–1901 година работи в сп. „Сервети фюнюн“, което изразява новото литературно течение в Турция. Издал е сборници с поезия, в които има немалко басни и сатирични стихотворения.

ТРИЛУСА (Карло Алберто Салустри) (1871–1950) — Един от големите представители па италианската поезия, остроумен сатирик и баснописец. Творбите му се отличават с оригиналност на сюжетите, рязкост на отрицанието и съвременна интонация. Написани са с бляскав стих.

АВЕДИК ИСААКЯН (1875–1957) — Роден близо до днешния град Ленинакан, учил в Германия, след завръщането си в Армения арестуван за революционна дейност. Бележит поет, писал и в прозаичните жанрове. „Може би сега в цяла Европа няма такъв свеж и непосредствен талант“, казва за него Блок. Носител на Държавна награда на СССР (1946). Има много стихотворения, в които използва художествените средства на баснята.

ДИМИТЪР ПОДВЪРЗАЧОВ (1881–1937) — Лиричен поет, журналист, преводач, писал фейлетони и разнообразни сатирични миниатюри, автор на 51 басни. Към този жанр интересът му се проявява през 1933 година и публикациите му във вестниците са обикновено под рубриката „Басни за мустакати деца“. Приживе не е издал сборник, има посмъртни издания (1938, 1975, 1981). Голямото богатство на неговия поетичен език проличава ярко в баснените му творби.

ДЕМЯН БЕДНИ (Ефим Алексеевич Придворов) (1883–1945) — От семейство на бедни селяни, завършил Петербургския университет, публикувал за първи път стихове в 1899 година. Придобива известност, когато почва да сътрудничи активно във вестник „Звезда“ (1911) и по-късно в „Правда“. Автор на лирични и граждански стихотворения, поеми, песни и басни. Повечето от баснените му работи се появяват в партийния печат, имат жив обществен отзвук. В 1913 г. излиза първият му сборник „Басни“, с ново издание в 1917 година. Пише в баснения жанр и в следреволюционните години. Сборникът му „100 басни“ е отпечатан в 1935 година.

ДЖЕЙМС ТЪРБЪР (1894–1961) — Автор на много сборници с басни, издържани в иронично-пародиен дух. По думите на критика Пол Дженингс „Търбър създаде собствен жанр и остана ненадминат класик в сферата му“. Този плодовит американски писател е освен това известен илюстратор и карикатурист.

ГУСТАВ КРЪКЛЕЦ (1899–1973) — Роден недалече от Карловци, Хърватско. Първата си книга „Лирика“ издава в 1919 година. Работи като редактор в списания и издателства в Загреб и Белград. В 1951 г. е избран за член на Югославската академия на науките и изкуствата. Има десетки книги със стихове, басни, епиграми, фейлетони за възрастни и деца.

 

МАРЧЕЛ БРЕСЛАШУ (1903–1966) — Роден в Букурещ. В 1938 г. издава първата си стихосбирка, но става известен най-вече със сборника „Басни“ (1946). По-късно публикува още няколко книги басни, между които „Големи и малки басни за малки и големи“, „Диалектика на поезията или песен за песента“ и др. В творчеството му преобладава сатирата.

ХРИСТО РАДЕВСКИ (1903) — Изтъкнатият поет, преводач и общественик е роден в Троян. Бил е редактор, дипломат, народен представител. Басните и сатиричните стихотворения са неразделна част от голямото му лирично творчество. За първи път публикува баснения жанр през 1932 година, вестник „Купел“, със заглавие „Басня за зверовете“, писана по повод гоненията срещу трудовия печат. През 1947 г. издава сборника с басни „Уважаемите“, след това „Басни“ (1951), претърпели три издания и допълнени с нови творби в разширено издание през 1955 година. По-късно излизат сборниците „Те още живеят“ (1959) и „100 басни“ (1961). Нови баснени творби включва в сатиричната стихосбирка „Не е верно ли?“ (1966). Непубликувани по-рано басни са отпечатани в книгите му с избрани произведения, излизали в 1956, 1964, 1971, 1975, 1978 г. В баснения жанр пише активно и в днешни дни.

АУРЕЛ БАРАНГА (1913–1979) — Известен румънски поет, комедиограф и общественик. Роден в Букурещ, първите му стихотворения се появяват в печата през 1929 година. Писал е и проза. От 1947 г. се посвещава на драматично творчество. През последните години от живота си публикува предимно басни.

СЕРГЕЙ МИХАЛКОВ (1913) — Роден в Москва, завършил Литературния институт „М. Горки“. Публикува за първи път в. централните вестници през 1933 година. Голям успех имат стихотворенията и поемите му за деца („Чичо Стьопа“ и др.). През 1945 г. написва по съвета на А. Н. Толстой първите си басни. „Нашият най-стар писател — разказва сам Михалков, — забележителният майстор на словото А.Н. Толстой, беше прочел някъде мои нови стихове за деца и ми каза: «На тебе най-добре ти се удават стиховете, в които излизаш от фолклора, от народния хумор. Защо не почнеш да пишеш басни?» След известно време аз написах.“ Творбите в баснения жанр поставят Михалков на челно място между съвременните съветски баснописци и се ползват с много голяма популярност. Негови басни са превеждани и на български в два авторски сборника (1968, 1971).

СЕРГЕЙ СМИРНОВ (1913) — Лирически поет, с дълбоко, изразено чувство за граждански дълг, със заразителен оптимизъм. Известен и като сатирик и пародист. Роден в Ялта, почнал да печата през 1934 г., завършил Литературния институт „М. Горки“, където от 1949 г. води семинар по поезия. Издал е много сбирки като „Приятелите“, „Добро утро“, „Откровен разговор“, „На гости и у дома“, „Весел характер“ и други. Между тях е и сборникът „100 кратки басни“ (1959).

ХЮСЕИН ЮРТТАШ (1946) — Роден в град Фоча. Завършва учителски институт и учителства в егейски села и източните области на Турция. Първите си стихове публикува през 1974 година. Сътрудничи на влиятелни вестници и списания в Анкара и Измир. Автор на стихосбирки, между които е и сборникът с басни „Космонавт-скакалец“ (1980).

Хайку - 26

на леглото
котаракът се излегнал
навън дъжд вали

Хайку - 25

хора свирете
пролетта се събуди
с птичите песни

ЧУВСТВО ЗА ОТГОВОРНОСТ

Наскоро навърших четиридесет години. Досега в живота ми не беше се случвало нищо съществено. Дните  минаваха монотонно – емоция никаква. Господ сякаш ме бе забравил, а и все още нямах късмет да срещна моята „Ева“. Няколко мимолетни връзки за задоволяване на мъжкото достойнство, бяха кратковременна сюита в симфонията на живота ми. Трябваше ми решаващ – осмислен фактор…
Сънувах  снощи сън, който ме съпътстваше почти цял ден и не ми даваше покой. Част от задълженията които трябваше да свърша, влизаха в предстоящата едноседмична командировка в София.Имах предчувствието, че този път ще ми се случат както приятни, така и неприятни ситуации.
В купето от Шумен се настани елегантна брюнетка – около тридесет и пет годишна. Беше с червена рокля, която обхващаше половината от бедрото й. Настани се на свободното място срещу мен.
Четях „Стендал“ и от време на време хвърлях скрит поглед към кръстосаните й сексапилни бедра, но без да ме забележи.
Любовните ми помисли към красотата и нежността надделяха. Циничните ми мисли се настигаха една друга,  имайки предвид развинтеното си въображение. Дигнах поглед от книгата и поставяйки календарче между страниците, я затворих.
Погледите ни се срещнаха и се усмихнахме.
Никога не бях виждал толкова красива жена – пълна хармония във всяко отношение. Дъхът ми спираше и усещах ритъма на сърцето си готово да изскочи от гърдите. Преглътнах бавно и притворих очи. Представях си я как би изглеждала без дрехи.
Гърдите й бяха средно големи – стегнати, талията прекалено фина, а кожата – нежно кадифе. Устните й плътни, сочни, бяха оформени с розово червило. Излъчваше възбуждаща сексуалност.
Излязох от купето да запаля цигара. Малко след това въпросната красавица се оказа до мен.
- Извинявайте, може ли огънче? – помоли тя и се усмихна привлекателно.
- Разбира се, заповядайте! – щракнах запалката и поднесох огънчето.
- Благодаря! – Отговори тя и ме погледна с приятна усмивка – Закъде пътувате?
- За София. А Вие?
- И аз съм за там.
Замълчахме. Отворих прозореца за да влезе свеж въздух. Въпреки горещото лято нощта бе хладна. От високата скорост вятърът разпиляваше катранените й коси, които галеха кадифената кожа на раменете с неспокойствието си.
Огледах я внимателно и почти незабелязано с периферното си зрение.
„Страхотно тяло!" – възкликнах наум. Сякаш пред мен бе чаровната осанка на Венера.- "Сигурно гола е много по-красива!“ - продължих с еднократната си мисъл.
- Откъде сте? – попита неочаквано дамата поглеждайки ме с енигматична усмивка.
- От Варна съм.
- Значи така!? От черноморската ни красавица. Обичам този град! Хубави мъже има там – погледна ме със закачка.
Вместо аз да я свалям, тя започна да флиртува с мен. Намести разпилените си коси.
Усещах дъха й и аромата на френски парфюм. Подлудяваше ме и не даваше мира на превъзбудените мисли, които пърхаха като криле на уплашена птица.
- Доколкото ми е известно,  Шумен се слави с красиви жени! – подхванах за да продължа разговора, отговаряйки на усмивката й. Очите й играеха закачливо а нежните  устни преиграваха в усмивка.
Тя застана леко разкрачена за да запази равновесие. Влакът намали рязко скоростта и красавицата залитна в обятията ми.
- Съжалявам! – обясни се тя с виновен поглед.
Телата ни се сближиха. Очите ни сякаш се вплетоха. Влакът изведнъж потегли. Хванах я през кръста за да не падне и се облегнахме на вратата на купето.Този път усетих плътно до себе си тялото й. Бе толкова нежно и крехко, че ако бе паднала, сигурно щеше да се разпадне на късчета.
- Няма защо! – отговорих с неспокойствие.
- Извинявам се, че не запазих равновесие и попаднах в прегръдките Ви. В случая телата ни се запознаха. Името ми е Наталия – каза тя с горчива усмивка.
- Аз съм Александър! Едва ли бих допуснал и повярвал, че може да се случи подобна абсурдност!
Засмяхме се на глас. Сърцето ми биеше като на птица в клетка, която се удряше в решетката с готовност да излети при изгоден случай.
- Аз също не съм очаквала, че може да ми се случи такова нещо! Наистина е абсурдно! Не мислиш ли, че едно такова запознанство може да доведе до сериозна връзка? Между другото, родителите ми са се запознали при подобен род обстоятелства.
- Предлагам, да се приберем в купето!
- Да не се притесни от случилото се? Ще се радвам ако още веднъж се повтори, за да попадна в обятията ти! Не се шегувам! – и се усмихна енигматично.
Не можех да повярвам на думите й, въпреки че говореше сериозно. Изпитвах желание да я разсъблека и обладая това нежно тяло, както аз си знам.
– Предполагам за какво си мислиш. Сигурно въображението ти е доста развинтено?! – попита с привлекателна усмивка – Извинявай, че казвам открито което мисля, но не съм от другите жени! Предпочитам да казвам нещата не само каквито са в действителност, но и както ги чувствам.
Думите й ме поразиха. Никога до сега не бях изпадал в подобна ситуация. Трябваше да изляза от това положение без да я засегна. Честно да си призная, не бях срещал досега такава жена… Не ми се щеше да мисля повече по отношение на нея и да обобщавам.
- Хей, какво става? Никой от двама ни не е виновен за случилото се! Какво от това?!
- Вярно, така е! – отговорих усмихнат.
- Нека тогава да изпушим по една цигара, пък каквото ще да става! Ще ми позволиш ли да ти казвам Сашо? – попита приятелски, полагайки ръка на рамото ми – Нека бъда Натали за теб!
Не допусках такова необичайно запознанство с толкова красива жена особено във влак! Като си помисля, защо пък не!? Явно така е трябвало. Сякаш Господ ми я бе пратил, може пък да е за добро!

* * *
Слязохме на Софийската гара сияещи от приятното изживяване във влака. Преди раздяла се разбрахме да се срещнем вечерта.
Свърших необходимите си задължения за деня по-рано. Имаше доста време до срещата ми с Наталия. Вървях по „Раковска“, а мислите ми летяха по въпросната брюнетка. Изпитвах желанието да я обладая, да обходя с целувки кадифената й кожа.
Неочаквано чух повика на познат глас.
- Сашо! Сеньор Петров! Здравей!
- Охо-о-о-о, Наско! Приятно ми е да те видя!
- Как си? По какви дела си тук? – беше приятно изненадан.
- По служба.
- Имаш ли ангажименти в момента? – попита Наско с усмивка.
Разтвори крака и разпъна ръце готов да ме прегърне.
Сторих същото. Бяхме състуденти и почти неразделни приятели.
- Откога не сме се виждали?! – отговорихме почти едновременно.
- Приятелче, сигурен съм, че никога няма да забравиш какви любовчии бяхме. А габровката Стела, с която ходеше две години и накрая ти я отнеха…?!
- Как няма да помня! Отнеха ми я, но две години бяха изпълнени с много любов и удоволствия!
- Как живееш? Женен ли си? – попита Наско с широка усмивка.
- Закъснях, приятелю. Все още не съм намерил половинката на живота си.
- Да не си дигнал гарда? Няма начин да не е тъй ? Познавам те.
- Знаеш много добре как омайвам разни красавици! Дори с поглед ги събличам.
- Знам какво развинтено въображение имаш! Дори понякога е цинично.
- И ти не падаше по долу. Лика–прилика сме с теб Атанасе! Предполагам, че си женен!
- Саше, хайде мой човек да влезем в някое заведение и да изпием по едно питие! Искам да ти разкажа за проблемите които ми се случиха. А те са невероятни небивалици в семейството ми.
- Защо бе приятел, какво се е случило? – погледнах го озадачен почесвайки темето си.
Лицето му изразяваше смесени чувства. Преобладаваше разочарованието. Имаше и още нещо което ме притесни. Опитах се да парирам неприятния разговор по деликатен начин. Наско разбра намерението ми.
- Извинявай, че те занимавам с моите проблеми! Нямам с кого да споделя за да ми олекне. Самият мен ме е гнус от всичко това, което искам да ти разкажа. Решил съм да подам документи за развод и да се оттегля. Дори и съвет да ми дадеш, ще го приема.
- Но защо, как така?! – бях изумен.
Оказа се, че преди около десет години, съпругата му, с която имал сексуален проблем; с течение на времето станала лезбиика. Поддържала интимна връзка с нейна приятелка, която била съпруга на негов приятел.
Цялата тази неприятна и отвратителна ситуация довела до психическо разстройство както него, така и сина им. Всичко това довело до промяна на половото му влечение. От време на време поддържал интимна връзка с приятеля си Асен – съпругът на другата.
Не можех да повярвам на това което чух. Наистина беше превратна история в живота на Наско.
Единственото което му предложих за решение на проблема, бе да напусне квартала в който живееше.

* * *
След като се разделихме, първото което трябваше да направя, бе да се настаня в някой хотел. Настаних се в „Хемус“. Взех си душ и реших да се отбия в най-близкото кафене за да се разсея. На излизане от стаята си бях изненадан, виждайки Наталия. По стечение на обстоятелствата тя бе в същия хотел.
- Каква приятна изненада, че те виждам?! Не съм допускал такава случайност.
- Радвам се, че те виждам! Скъпи, уговорката за тази вечер нали остава в сила?… Къде ще ходим сега?
Изненадах се от поведението и думите й. Изглеждаше още по-красива.
Преглътнах и това което исках да кажа остана затъкнато в гърлото ми. Стоях като паметник и анализирах тази нелепа случайност.
- Приятелче, хайде да тръгваме! – подкани Наталия и ме хвана под ръка. – Как мина денят ти?
- Нормално – отговорих разсеяно.
- Хей, какво ти става? Витаеш някъде! Ела на себе си момко! – рече тя и се усмихна.
Бях под влиянието на подвластни мисли, които се гонеха една – друга. Редом с мен вървеше красива жена, на която трябваше да обърна внимание.
- Да, да…, извинявай миличка! – усмихнах се пресилено.
- Да не се е случило нещо?! Изглеждаш ми някак особен!
- Аа-а-а-а, не! Нищо ми няма. Все още не мога да повярвам на толкова случайности!
- Аз също! Все пак трябва да ги приемем за даденост! Времето е доста приятно, нали? Искаш ли да се разходим? – погледът й беше предизвикателен, а ръката й се плъзна през кръста ми.
Никога досега не бях виждал и чувал жена да сваля мъж. Но се случи-и-и. Не желаех да бъда пас, да изглеждам мухльо и реших да действам. Прегърнах я през кръста. Приближих крехкото й тяло към себе си.Тя се усмихна предизвикателно и ме целуна по бузата.
- Парфюмът ти е разкошен! – отбеляза тя – Подлудяваш ме!
- Ти също!
- Не е ли още рано за желанията ни? – усмивката й бе шармантна.
- И аз мисля така, но все пак истината си е истина!
- Разбирам те много добре!… Искаш ли да отидем на театър?
- Идеята е добра! Съгласен съм! А е рано за вечеря – и на лицето й се изписа ленива усмивка.
През цялото време на постановката бяхме притиснати един до друг. По едно време ръката ми бе залепена на бедрото й. Реагира позитивно. Каза ми нещо което не очаквах и получих нежна целувка.
След постановката вечеряхме в уютен ресторант. Разговаряхме за доста неща. Може да се каже, че като за начало се опознахме значително.
Прибрахме се в хотела. Тя не отказа да дойде в стаята ми. Изкъпахме се заедно. Престоя в банята бе доста продължителен, изпълнен с чувства и страст. Никога през живота си не бях правил толкова нежна и любвеобвилна баня.
- Страхотен си скъпи! Толкова си мил и нежен! Ще ми позволиш ли да призная нещо?
- Казвай!
- Не съм с теб за едното удоволствие! Още от първият момент когато те видях, се влюбих. Не си мисли, че говоря глупости!
- Нищо подобно не съм си помислил, дори изпитвам същите чувства към теб…
Галех косата, раменете, сочните й гърди и продължих надолу. Целувахме се непрекъснато и усещахме химията помежду ни. Взех я на ръце. Положих нежното й тяло на леглото. Ласките и целувките продължиха. Толкова страстна вечер не бях преживявал!
По време на престоя ми в София нощите бяха изпълнени с нежност и любов. Не очаквах, че може да се получи толкова силна близост с Наталия.
Двадесет дни след прибирането ми във Варна тя се появи. Имах чувството, че бе станала още по-красива. Това което ми каза беше голяма изненада за мен. С удоволствие и много любов поех отговорността си.
Тя бе единствената и последна любов в живота ми.

ИЗКУШЕНИЕТО НА МОРЕТО

автор: Карлос Бастидас Падиля

Окак Теофраст, вълшебникът, им извести, че звездата на селището щяла да падне в морето, хората, които го населяваха, вече не си правеха никакъв труд: оставиха къщите си на раците и отидоха да живеят като тях по пясъка на брега.

А звездата не падаше.

Все гледаха и гледаха небето, толкова, че дори самите те не разбраха кога жълтите им очи станаха сини. „Това е знамение“ — рече отец Хулио, като отиваше към кмета, който изведнъж, сякаш разтърсен от някакво болезнено разкритие, започна да се мята из пясъка и да говори на пресекулки, докато от устата му хвърчеше пяна:

— Трябва да се работи! — и отец Хулио го подкрепи, казвайки на стадото си, че като не прави нищо, човек се изкушава от желанието да стане риба и да живее само като отваря и затваря уста; тъй че, засрамени, оттогава всички почнаха да съчетават наблюдаването на небосвода с работата из пясъка; адвокатите рисуваха мечове и звезди, докато поглъщаха огромните си кодекси; политиците брояха песъчинки; лекарите вадеха вътрешностите на раците; а най-главният сержант се зае да прави пясъчни човечета, за да ги разваля после с огромните си ботуши.

И тъй, животът на селото се заключаваше само в това; и никой не се заемаше да гледа кога идваше и се оттегляше приливът; дори и тогава, когато той връхлиташе отгоре им и пълнеше косите им с анемони, морски гроздове, миди и дори с дребни сирени от злато и сребро.

Деня, в който Улпиано Муньос се върна от едно дълго пътешествие около света, никой не можа да го познае. „Трябва да е някой обитател от дълбините на океана“ — рече отец Хулио, докато отърсваше с ръка многото пяна, която никнеше по главата му; тогава Улпиано извади очите си и в празните кухини сложи две късчета море.

— Това е Улпиано! — викнаха всички и тъй като той беше със съвсем новички очи, успя да види, че те бяха станали сребристи и вече почваха да пускат люспи.

— Като не се прави нищо, човек се изкушава да стане на риба — думаше пак отец Хулио, потопен в морето, което пълнеше косите му е дребни сирени.

Земята беше направила вече десет милиона двеста и една хиляди обиколки около слънцето; и на следващата Улпиано извика: „Падна звездата!“ — и от пясъците по брега рибите се хвърлиха да плуват и след небесното светило, което се потапяше в морето, те заплуваха по всички тъмни води на времето.

Превод от испански: Екатерина Делева, 1979 (Пълни авторски права)

ЗНАЕТЕ ЛИ, ЧЕ...

Знаете ли, че истинското име на Луис Карол е Чарлз Латуидж Доджсън. Писателят променя името си и не иска да се представя като детски автор, тъй като е преподавател по математика в Оксфорд. Разбира се той дължи своята световна популярност именно на писателската си дарба и по-точно на произведенията „Алиса в Страната на чудесата“ и „Алиса в Огледалния свят“. Прототипът на Алиса е четири годишно момиче, което се казва Алис и е дъщеря на декана на колежа, в който преподава Доджсън. 

ПЪРВИЯТ РОМАН В СВЕТА

Първият роман в света, написан на пишеща машина, е "Приключе-
нията на Том Сойер" от Марк Твен.

ИЗПЕПЕЛЕНИ ЧУВСТВА - роман - първа част

„ В света на злото, глупостите
неувереността и съмненията, наричани
съществуване, има нещо, за което още
си струва да живееш, и за което несъмнено
е силно като смъртта: това е любовта.

                          ..Хенрих Сенкевич

Кирил живееше в неголям провинциален град на петдесет километра от морето. Имаше неколцина приятели, с които се събираше. Сбирките им бяха в едно и също кафене “Блага Вайзе”, намиращо се в центъра на града.
Лятно време седяха на чист въздух, пиеха напитките си и плакнеха очите, гледайки красивите жени, които минаваха по жълтите плочки.
Един от приятелите му често подхвърляше:
- А бе Кириле, кога ще те видим с някоя красавица, че да те оженим?! Стига си скитал като вълк единак.
Кирил слушаше подмятанията понякога на шега, а често и на сериозно. Един ден не се стърпя и отговори.
- Не бери грижа за мен! Мога сам да си реша проблема…
- Стефане, защо не го оставиш намира?! – закани се Драган настоятелно.

Тази група приятели, въпреки, че се зевзечиха помежду си, бяха задружни.
Стефан, който бе с лице към движението, изригна като вулкан.
- Ай-й-й-й, ай, ай-й-й-й…, ако тая блондинка я награбя, ще я правя щастлива всеки ден! Що ми трябваше да се женя толкоз млад! – и заклати глава усмихвайки се.
- Какво ти стана бе?! Нищо ти нямаше! Де ти зайде акъла, а-а-а?! Предлагаш на Киро да се жени, а ти женения какво приказваш? Ако научи жена ти, спуканата ти е работата! – скочи в словесна атака Пламен.
- Ти пък какво искаш? Да не мислиш, че като съм женен, бих могъл да изпусна такава красавица?! Въпреки това, не бих си позволил, да хлътна по някоя фуста!
- Да не би жена ти да е грозна?! Поне я познавам, красива е като топ модел. – отговори Пламен, като въртеше химикалка между пръстите си – Та тя е самата Афродита!
- Е-е-е-й, ти да не си хлътнал по жена ми? Внимавай да не станем на кълбо! – закани се Стефан.
След приключване на разговора, Кирил се размърда, разтри ръце и се изкашля.
- Ча-а-ао друзя, отивам на работа.

*****
След приключване на работното време не бързаше да сe прибира. В къщи нямаше кой да го чака. Родителите му бяха починали преди години. Като ерген не се чувстваше комфортно. Започна да му омръзва. Беше на средна възраст и работеше като проектант. Мина край театъра да провери какво предстои. Продължи по посока „Централ”. Очите му шареха, сякаш търсеха някого.

В града имаше доста красиви жени, които пълнеха очите, възбуждайки мъжките страсти; а това не беше най-важното за нашия герой. Чувстваше необходимостта от другарка в живота.
- Кириле, здравей! – поздрави го млада брюнетка. Жрицата на сърцето, за която мислеше преди малко, се усмихваше…
Той я позна, можеше да реагира иначе, но реши да скалъпи сценка.
- Добър ден! Не сте ли Доротея, дъщерята на леля Витка от Габрово?! – отговори той сериозно и преигравайки.
- Не глупчо! Не ме ли помниш?! – Попита тя засегната – Стига с този театър! Помисли си, ако все още изпитваш чувства към мен! – маслинените й очи изразяваха неустоима привлекателност. Кадифената и кожа бе повече от нежна, а устните красиви и привлекателни. Въздъхна тихо и бавно – Браво на теб, а казват, че стара любов ръжда не хваща! Добре, ще ти припомня! Сигурна съм, че знаеш много добре, но се правиш на задръстен!
Той разбра, че бе разкрит. Гледаха се усмихнати.
- Деси, радвам се, че те виждам! Прости ми…!
- Защо не се обади толкова време…?! Не бих приела никакво оправдание! Обидена съм ти!
- Права си! Грехота е да се оправдавам! Извинявай миличка! – заоправда се той и я прегърна през кръста.
Предлагам да изпием по едно кафе на „Блага Вайзе”, а после ще решим какво да правим.
- Не си мисли, че така тънко ще ти се размине!
- Съгласен съм! Бих направил всичко за теб!

След запознанството им като студенти се зароди прекрасна любов между тях; която все още не беше изгаснала. Пасваха си във всяко едно отношение.
Чувствата им оставаха същите дори и в настоящия момент.
- Как е при теб? Нещо ново? – попита Кирил с цел да опипа почвата.
- Нищо ново. Доколкото усещам въпроса ти, нямам си никого. Освен ако ми излезе късмета тук. Смятам да остана дълго време – отговори с предизвикателна усмивка. – А при теб?!
- Родителите ми починаха преди няколко години почти един след друг. Но около мен нищо особено. Работя и чакам да се случи нещо съществено… – отговори с болка.
- Приеми моите най-искрени съболезнования! – каза Деси и го хвана под ръка.
Вървяха по посока градината. Стигнаха до „Блага Вайзе”. Огледаха се за свободни места. Приятелите на Кирил бяха инсталирани около една маса и пиеха питиетата си.
- Привет! – поздрави го един от тях, който бе с лице към движението.

Останалите направиха същото. Усмивките не падаха от лицата им, а насрещния с кестенявия мустак се подхилваше.
Десислава продължаваше да държи Кирил под ръка, подбутна го и каза:
- Скъпи, онази маса се освободи. Вдясно от приятелите ти.
Той и поднесе стола за да седне с лице към движението. Дългата и катранена коса галеше фината кадифена кожа на оголените рамене.
Червената рокля оформяше красивото и тяло, и фините гърди.
- Какво ще желаеш? – попита той, като я изпиваше с поглед.
- Теб! – отговори нежно тя – Но ще пия дълго кафе и сок от касис.
Погледът беше енигматичен. Сетне положи ръка върху неговата.
- А-а-а-а…, как са Диян и Катерина? Отдавна не съм се чувал с тях.
- Добре са! – отговори тя свивайки вежди, приглади косата си и я намести зад раменете. Замисли се за нещо и допълни - работят и си гледат детето.
- Радвам се за тях! Момче ли е или момиче? – изкашля се той, слагайки ръка пред устните.
Сервитьорката кацна при тях.
Десислава отметна галантно косата си и я намести. Извади черна шнола и я прихвана. Фината дълга шия и красивото нежно лице придаваха по-голяма чаровност на госпожицата. Златните обици и огърлицата с рубинени камъни й придаваха готически вид.

Разговорът им продължи доста време…
Появи се негов познат, с когото често стигаха до конфликтни ситуации. В случая беше доста пийнал и вървеше като препънат кон. Досега не беше го виждал в този вид - с протъркани, пробити над колената дънки и бледосиня – смачкана риза. Пияният се опита да промени с гримаса измъчената си физиономия и се насочи към тях. Кирил се престори, че не го забелязва и докато обясни на Деси, какво може да се случи, другият го изпревари.

- Охо-о-о-о! … Киро-о-о… – заклати се като щъркел пред масата – Мара ба! – и не дочака отговор. Очите му бяха изцъклени от напрежение. В гърлото му сякаш бе заседнало яйце и не достигаше въздух да диша. Преглътна мъчително и рече:
– Кво ма глеаш така?
- Стояне, изчезвай и да не те виждам в този вид! Хайде – е -е…!
- Ш-ш-што-о-о не ма запознайш с туй готиното гадже?… П-п-приятно ми е мадам, пардон!

Кирил не се стърпя, стана, хвана го за ръкава и избута настрани, каза му няколко думи и другия си замина. После се извини на Десислава за ситуацията, обясни как стоят нещата и стихията споходила живота на Стоян.
Загуба на родители, съпруга и деца в рамките на половин година.
- Жалко за човека, жестока съдба!
Решиха да се разходят в градската градина. Той прегърна Деси през кръста и внимателно приближи тялото и към себе си. Реакцията и беше позитивна, дори се усмихна. Сърцата им забиха лудо, готови да изхвръкнат…

- Имаш ли ангажименти тази вечер?
- Защо? – попита със закачлива усмивка – Какво имаш предвид?
- Каня те на вечеря! – отговори той по същия начин.
- А после? – усмивката й не слезе от лицето и сви устни като за целувка.
- Какво после? – той попита разсеяно, уж не разбрал намека и.
- Ами-и-и…, ако откажа! – гласа и се промени с нотка да не го засегне, но и да разбере до колко е сериозен в намерението си.
- Ако ми откажеш за тази вечер, ще те поканя утре, или в следващите дни докато се съгласиш, но няма да се откажа да бъда с теб.
Очите и заиграха като танцуващи птици, излъчващи нежност. Усмихна се.
- Приемам поканата. Аз също желая да бъда винаги с теб, като добра приятелка, съпруга, домакиня и любовница.
Кирил се изненада от думите и.
- Кажи нещо? – подкани го тя с нетърпение.

Вървяха мълчаливо и въпреки множеството граждани чуваха бавните си стъпки, любовния ритъм на сърцата и желанието да се слеят.
- Това което каза, ме изненада! Вярно, че човек трябва да има семейство, но вместо аз – ти ми правиш предложение, а това…
Изпитваше необходимостта да и се обясни в любов, но трябваше да намери подходящия момент.
- Хайде де, направи го…! Нима се притесняваш, че ще ти откажа?!
Зеленината и цветята в парка бяха великолепен пейзаж, който успокояваше и предразполагаше душата на всеки…
Най-красивото цвете за Кирил беше Десислава. Усещаше аромата на нежната кожа и дъха й. Изпита желание да я прегърне, да целуне сочните й устни, кожата и като пчела да погълне соковете й, без да се отлепи от нея.
Седнаха на близката пейка и се притиснаха един - друг. Разговаряха за доста неща, но ръцете им говореха повече.
По едно време тя стисна с ръка бедрото му, леко се озъби и присви очи.
- Слушай мошенико! Когато се видяхме, реакцията ти беше, че не си спомняш за мен. Каква беше тази постановка?
Той се почувства уязвим и виновен. Въпреки това на лицето му цъфна усмивка.
- Понякога си такъв артист, че не си за понасяне! Обиди ме с поведеннието си. Не бих могла да ти простя толкова бързо – погледна го сериозно, но със закачка.
Той я гледаше с лека иронична усмивка и донякъде с умиление. Погали я по лицето и целуна челото.

- Не съм искал да те обидя скъпа! Бих направил всичко, за да ми простиш!
- Знаеш ли…, ще ти простя ако ме целунеш още веднъж, но ще искам и още нещо! А за довечер си знаеш урока…
Кирил изпълни желанието й с удоволствие.
- За какъв урок говориш? – попита с усмивка и с недоумение, все едно че не разбира.
- Не се прави на задръстен! – отговори тя с укор.

Той я изгледа с иронична усмивка, прегърна я и притисна тялото и към себе си. Сърцето му се разигра от вълнение, а стомахът се сви на топка. Чувството което танцуваше в него не му даваше мира.

- Доста хаплива лисичка си, но не бих позволил, да те загубя! Усещам те прекалено близка, ако разбираш какво искам да ти кажа. Имам нужда от теб!
- Ще ставаме ли? – попита тя и сви вежди – Нали ще ходим на вечеря?

 
© Николай Пеняшки – Плашков

ОТРАЖЕНИЕ - роман - дванадесета глава

В този горещ летен ден Наталия и баща ù се разхождаха в морската градина. Свежият морски бриз галеше с нежността си лицата и косите им, а морето предизвикваше с потайността и неспокойствието си. То се радваше на любовта на хората, които пореха с телата си неговата мантия.
Наталия разказваше за себе си – младежките години, училището, за вниманието и помощта на вуйчо и леля ù в студентските години. Беше загадка за нея, защо никой не споменаваше за баща ù и брат ù. А темата за майка ù беше неприятна за Стефан. Тя усети това, но ù беше неудобно да пита баща си, понеже усети болката в сърцето му. Беше обзета не само от мисли по него, когото не беше виждала от много малка, но и от тайните, които ù предстояха. Въпреки всичко, загубата на майка ù остави завинаги болка в сърцето. Мина дълго време, докато преодолее този тежък момент, а и това, че не знаеше за баща си и нещата, свързани с него. Тя го попита за брат си, с когото раснаха като малки в порядъка на около три години. За него знаеше само от разкази на майка си.
Стефан отговори с болка, че не го е виждал дълго време и не знае нищо за него. Въздържа се да каже, че има двама братя близнаци и за проблемите им, не само между тях, но и спрямо него. Очите му се напълниха със сълзи.
- Татко, успокой се! – помоли тя и го хвана за ръката.
За него този момент беше най-прекрасният и да почувства дъщеря си, за да ù отдаде цялата си любов и нежност. Най-съкровеното му желание беше да компенсира загубените дни, месеци и години, за да даде всичко от себе си за любимата дъщеря.
- Момичето ми… обичам те! – Думите излизаха бавно и задавено. Като че устната кухина бе засъхнала. – Как съм… мечтал… за този момент – а гласът му трепереше от вълнение.
Прегърна дъщеря си, за да отдаде бащина топлина и нежност.
В гърлото му като че бе заседнала гореща буца, която хвърляше огън и обгаряше всяка частица от тялото му. Чувстваше, че в него се бе насъбрала енергия, готова да изригне като вулкан и да изпепели всичко по пътя си. Гледаше я с любов и нежност, и галеше косите си.
Край тях прелетяха бели гълъби, които направиха своя пирует и кацнаха близо до тях, а слънцето сякаш бе усмихнато и изпращаше горещи целувки.
Гълъбите пристъпваха към тях. Наталия беше все още в прегръдките на баща си. Наблюдаваха прекрасните птици.
Тя протегна ръка към тях с шепа и единият гълъб кацна върху нея. Гледаха се в очите с доверие… Птицата поклати глава, вдигна се във въздуха, завъртя се в поредния пирует над главите им и продължи към хоризонта.
Двамата с  баща ù гледаха щастливи случилото се.
В далечината плаваха бавно няколко тъмни облака,  които напомняха,  че не съществуват само красотата и любовта. Небето потъмняваше, но слънцето не се отказа да напомня за себе си.
- Татко… бях попитала за брат си, как е той и къде е, как изглежда в настоящия момент.
Тези нейни думи се забиваха като нож в сърцето, а душата му сякаш бе обхваната от пареща болка. Прилоша му, облегна се на близката скамейка и седна, положил ръка на сърцето.

Следва продължение...
© автор: Николай Пеняшки – Плашков / защитени авторски права