На днешна дата 23 август преди 151 години е роден световно известният френски композитор Ашил-Клод Дебюси. Поради тази причина Google отбелязва на днешния ден неговото рождение.
Клод Дебюси е смятан за един от основоположниците на импресионизма в музиката. Със своя талант и творчество той има значителен принос в това изкуство, и като композитор-новатор чрез нови изразни средства тласка музикалното изкуство по нови пътища. В своите творби той превъплъщава настроенията и мислите в нова емоционална чувствителност. Неговото новаторство се изявява в областите на хармонията, ритмиката, инструментацията и най-вече в мелодическото начало.
Клод Дебюси е смятан за един от основоположниците на импресионизма в музиката. Със своя талант и творчество той има значителен принос в това изкуство, и като композитор-новатор чрез нови изразни средства тласка музикалното изкуство по нови пътища. В своите творби той превъплъщава настроенията и мислите в нова емоционална чувствителност. Неговото новаторство се изявява в областите на хармонията, ритмиката, инструментацията и най-вече в мелодическото начало.
Композиторът проявява изключителна смелост и по отношение на музикалната
форма. Неговият музикален език е извънредно самобитен, ярък и образен.
Дебюси притежава изключително майсторство да рисува картини от живота и
природата, да нахвърля различни душевни настроения, да предава на
слушателя своите впечатления и преживявания с вълнуваща убедителност.
Автор е на много творби от различни жанрове: операта „Пелеас и Мелизанда“, мистерията „Страданията на свети Себастиян“, симфоничната сюита „Морето“, прелюда „Следобедът на един фавн“, ноктюрните за оркестър „Облаци“, „Празници“ и „Сирени“, рапсодии, камерна музика, клавирни пиеси, песни и мн. др.
Автор е на много творби от различни жанрове: операта „Пелеас и Мелизанда“, мистерията „Страданията на свети Себастиян“, симфоничната сюита „Морето“, прелюда „Следобедът на един фавн“, ноктюрните за оркестър „Облаци“, „Празници“ и „Сирени“, рапсодии, камерна музика, клавирни пиеси, песни и мн. др.
Първите творби, в които показва, че е открил „новите пътеки“, са
„Ариети“ по текстове на Пол Верлен, „Поеми“ по Шарл Бодлер, двете
очарователни „Арабески“ за пиано, Малка сюита за пиано и др. В тези
творби проличават блясъкът и своеобразието на таланта на Дебюси. С
прелюда за оркестър „Следобедът на един фавн“ по едноименната поема на
поета-символик Стефан Маларме, Дебюси привлича вниманието на всички
музиканти. Обаче композиторът дружи повече с поети и художници,
отколкото с музиканти. В салона на Маларме той се сприятелява с Бодлер,
Верлен, които оказват влияние върху възгледите на младия композитор, а
той все повече се увлича в търсенето на нови, по-съвършени форми и
изразни средства. Редят се нови творби — Струнният квартет, ноктюрните
за оркестър, операта „Пелеас и Мелизанда“,
сюитата „Морето“, симфоничната картина „Иберия“ и др. Особено интересни
са и клавирните му произведения — чудесната „Бергамаска сюита“, 24-те
прелюда, изумителни по красота и оригиналност, „Детският кът“ и др. През
последното десетилетие, през живота си, Дебюси пътува доста често, за
да присъства на свои концерти или да гастролира като диригент — в
Германия, Австрия, Русия, Англия. В края на живота му неговата
продуктивност значително намалява. Умира от рак на дебелото черво по време на немските бомбардировки на Париж през Първата световна Война.
- На 22 декември 1894 се състои премиерата на симфоничната поема "Следобедът на един фавн". Стефан Маларме изразява възхищението си от това произведение на Дебюси и съответствието между неговата поема и емоционалните и музикалните багри.
- 1890 Пет Поеми от Бодлер
- 1910 Три Балади от Вийон
- 1913 Три Поеми от Маларме
- На 27 април 1902 се състои премиерата на операта "Пелеас и Мелизанда" в Опера комик, освиркана от публиката и отречена от музикалните критици като: „лишена от ритмика и мелодика”. Това произведение на Клод Дебюси е написано и създадено като реакция срещу вагнеровата естетика и италианската традиция. Впоследствие операта се утвърждава като едно от най-значимите постижения на символизма с лиричност извън времето.
- 1905 Морето
Източник: http://bg.wikipedia.org
