Повестта много тясно се допира до разказа, от една страна, и до романа от друга. Понякога я определят като голям разказ или като малък роман. Това определение е чисто външно и доста относително. Да се прокара граница между повестта и разказа, и повестта, и романа по обем не всякога е възможно. Срещат и доста дълги разкази, които по размер се приближават към повестта, дори понякога я надминават; съществуват и къси повести.
Обикновено повестта е по-голяма от разказа и по-малка от романа. В случая тя се явява като преходна форма между разказа и романа, от малката епическа форма към голямата.
Като жанр в литературата, в повестта се дава по-широка, отколкото в разказа и не до там широка (но по-малко задълбочена) отколкото в романа картина на живота. В повестта се разказва не един епизод от живота на героя, а се привеждат редица епизоди и затова изобразяването на характера се дава в известно развитие и по-всестранно. Това обстоятелство води и до по-голяма сложност на сюжета. Веригата от събития в повестта е по-дълга, броят на действуващите лица е по-голям, но главното внимание се съсредоточава върху един - двама главни герои, чиито характер се изобразява най-широко.
Като жанр в литературата, в повестта се дава по-широка, отколкото в разказа и не до там широка (но по-малко задълбочена) отколкото в романа картина на живота. В повестта се разказва не един епизод от живота на героя, а се привеждат редица епизоди и затова изобразяването на характера се дава в известно развитие и по-всестранно. Това обстоятелство води и до по-голяма сложност на сюжета. Веригата от събития в повестта е по-дълга, броят на действуващите лица е по-голям, но главното внимание се съсредоточава върху един - двама главни герои, чиито характер се изобразява най-широко.
