Григорий Цамблак (ок. 1365-1420) е български
средновековен писател, представител на Търновската книжовна школа. Той е
Киевски митрополит (1413-1420) и един от най-значимите славянски
църковни проповедници, писатели и химнографи. Радетел е за налагането на
правописната и езикова реформа извършена от Евтимий Търновски.
Роден е в Търново ок. 1365 г. в знатното болярско семейство Цамблак. Ученик е на патриарх Евтимий Търновски, при когото служи като примокирий. В похвалното слово за Евтимий, Григорий пише:
„Защото кой народ, сроден с българския по реч, не прие неговите писания, неговите учения, труда и потта на този, който вместо с нозе да разнася евангелската проповед, си служеше с ръка, и вместо с апостолски мрежи — с перо, и така извличаше от дълбочината на невежеството спасяемите … и на тях (славяните) стана учител по благочестие.“
Григорий Цамблак е българин по рождение, както и предшествениците му в Киев — Йоан I (1004-1038?) и Киприан Цамблак (1376-1406), на който е много вероятно да е племенник. Григорий Цамблак нарича Киприан „брат на нашия отец“ в похвалното си надгробно слово за митрополит Киприан, написано в Киев в 1409 г., под което най-често се разбира, че Киприан е бил негов чичо, а не негов духовен отец. Но текстът може да има пред вид духовните връзки между Киприан и патриарх Евтимий Търновски, общия „отец“ на всички български монаси.
продължете да четете от тук:
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D1%80%D0%B8%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%B8%D0%B9_%D0%A6%D0%B0%D0%BC%D0%B1%D0%BB%D0%B0%D0%BA
Житиеописание на Григорий Цамблак
Емблематичната фигура на Григорий Цамблак никога няма да престане да бъде една от гранитните основи на българската средновековна култура. И по свой начин да е част от историята на много други държави и народи, както и на времето, в което е живял и творил. Със своите мъдри международни действия, съчетани с непреходно литературно творчество, Цамблак показа, че предпочита здравия разум пред предразсъдъците, емпиризма пред схоластиката. и че в политиката той е бил повече реалист, отколкото теоретик. Затова при всеки досег с творчеството му постоянно ще откриваме неделимия от него житейски път, който той следва като значим книжовник и брилянтен стратег. Той просто е изпреварил своето време, долавяйки новите геополитически реалности в Европа.
За живота и делото на Григорий Цамблак, за голямо съжаление, се знае твърде малко. Причината се крие преди всичко в недостатъчните преки източници, които биха позволили възстановяването дори на такива бели петна в неговата биография като място и дата на раждане, образование и т.н. В по-голямата част от проучванията, които са публикувани за неговата личност, преобладават най-вече хипотезите. По всеобщо мнение Григорий Цамблак произхожда от стара византийска фамилия, която се споменава за първи път в исторически свидетелства от ХІІІ в. Засега обаче не е установена нито етимологията на тази фамилия, нито е известна каква точно е била народностната основа на представителите на рода Цамблак, които са живели в тогавашна България. За самия Цамблак руски летописи от ХV в. пишат "родом болгарина".
По всяка вероятност Григорий Цамблак е роден през 60-те години на ХІV в. в Търново, но до този момент няма никакви категорични свидетелства в подкрепа на тази хипотеза. При внимателен анализ обаче на езика на произведенията на Цамблак мнозинството от изследовтелите правят извода, че той най-малкото е отраснал или е възпитаван в Търново, защото в тях са отразени особеностите на тогавашния североизточен говор. Той е ученик на патриарх Евтимий Търновски, при когото служи като примокирий. За ученическите и юношеските години на Григорий Цамблак в историческите извори съществуват съвсем незначителни данни. Но, все пак в руския Никоновски летопис е упоменато, че той бил "много образован, понеже от детинство бе запознат с всяка книжовна мъдрост".
В редицата от неустановени факти стои и въпросът колко време след падането на Търново Григорий Цамблак прекарва в България. Около 1390 г. той вече живее в Цариград, където се замонашва. Впоследствие той очевидно е имал възможността да се запознае както с ръководни църковни кръгове, така и с представителите на бележити църкви и манастири. Тук на първо място следва да посочим манастира Пантократор и Студийската лавра. Но, независимо през колко степени на обучение е минал и в колко от тогавашните центрове на образованост е продължавало то, едно е безспорно ясно - Григорий Цамблак е бил сред най-образованите и начетени автори на славянското Средновековие.
От историческите извори е известно, че в самия край на ХІV в. Цамблак е на служба при Константинополския патриарх Матей (1397 г. - 1410 г.). Както по всичко личи, последният далеч не горял от желание да използва Цамблаковите интелектуални заложби за просвещение на българите, но и не искал да се лиши от знанията му, особено необходими за византийските църковни и политически домогвания. Това е и времето, през което Патриаршията в Цариград не е имала голям избор в отношенията си с Молдавската църква. За целта в молдавската столица Сучава били изпратени през лятото на 1401 г. дяконът Мануил Архонт и Григорий Цамблак в качеството му на патриаршески синкел (секретар). Формално визитата им била свързана с това да се осведомят дали молдовският епископ Йосиф е посветен в своя църковен сан от законния митрополит на Галиция, или това е било извършено от Ипекския патриарх, който Цариград не признавал за законен духовен водач на Сърбия.
Но истинската причина била доста по-различна в стратегически план. Османските военни победи вече определено плашели Цариградската патриаршия, а обсадата на Цариград през 1400 г. показала недвусмислено, че ако не се предприемат някакви решителни стъпки, краят е неизбежен. Затова Патриаршията започнала сложни обходни действия, част от които е и дипломатическата дейност на нейните двама добре подготвени представители в Сучава.
След като преминали Черно море и пристигнали в гр. Акерман (Белград) при устието р.Днестър, те били радушно приети от княз Александър Добри. Но Цамблак не се завръща в Цариград, а остава в Сучава, където през следващата 1402 г. заема длъжността проповедник при тамошната митрополитска църква.
Кое налага оставането на Цамблак в Молдова? На 28 юли 1402 г. татарите разгромяват турската армия край Анкара. Като следствие на това Византия веднага променя външната си политика. Защото вече са възникнали благоприятни условия за изграждането на общобалканска коалиция срещу завоевателя.
Цамблак се оказва една от фигурите, от чиито по-нататъшни действия ще зависи в немалка степен реализацията на този план. Ето защо според някои автори тъкмо тогава Цамблак увековечава името си в Молдова с написването на девет омилетични произведения, които са плод на неговото ораторско вдъхновение. Всички те са написани на тогавашния книжовен български език, който бил и официален език на румънската църква и на управляващия елит в тази страна.
През 1403 г., след като вече е доказал своите блестящи качества като духовник и писател, Григорий Цамблак става игумен на новопостроения манастир Пантократор, известен още и като Нямцулски (по едноименната река, която протичала непосредствено до неговите постройки). Верен на своето кредо, Цамблак и тук не престава да пише своите религиозни съчинения, които са запазени в румънските ръкописни сборници. Така по силата на редица обективно стекли се обстоятелства Григорий Цамблак остава в Сучава до 1406 година. Далеч неизяснена е и все още онази част от неговия живот, която е свързана с пребиваването му в Сърбия, където Цамблак е игумен на Дечанския манастир.
Следващите събития в живота на Цамблак са сравнително малко по-добре документирани. Тогава започва най-плодотворният му творчески период (известен като литовско-руски) в цялостната му книжовна, църковна и политическа деятелност във Великото Литовско княжество, Мала Рус и Велика Рус.
продължете да четете от тук:
http://www.pravoslavieto.com/history/14 ... /index.htm
Роден е в Търново ок. 1365 г. в знатното болярско семейство Цамблак. Ученик е на патриарх Евтимий Търновски, при когото служи като примокирий. В похвалното слово за Евтимий, Григорий пише:
„Защото кой народ, сроден с българския по реч, не прие неговите писания, неговите учения, труда и потта на този, който вместо с нозе да разнася евангелската проповед, си служеше с ръка, и вместо с апостолски мрежи — с перо, и така извличаше от дълбочината на невежеството спасяемите … и на тях (славяните) стана учител по благочестие.“
Григорий Цамблак е българин по рождение, както и предшествениците му в Киев — Йоан I (1004-1038?) и Киприан Цамблак (1376-1406), на който е много вероятно да е племенник. Григорий Цамблак нарича Киприан „брат на нашия отец“ в похвалното си надгробно слово за митрополит Киприан, написано в Киев в 1409 г., под което най-често се разбира, че Киприан е бил негов чичо, а не негов духовен отец. Но текстът може да има пред вид духовните връзки между Киприан и патриарх Евтимий Търновски, общия „отец“ на всички български монаси.
продължете да четете от тук:
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D1%80%D0%B8%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%B8%D0%B9_%D0%A6%D0%B0%D0%BC%D0%B1%D0%BB%D0%B0%D0%BA
Житиеописание на Григорий Цамблак
Емблематичната фигура на Григорий Цамблак никога няма да престане да бъде една от гранитните основи на българската средновековна култура. И по свой начин да е част от историята на много други държави и народи, както и на времето, в което е живял и творил. Със своите мъдри международни действия, съчетани с непреходно литературно творчество, Цамблак показа, че предпочита здравия разум пред предразсъдъците, емпиризма пред схоластиката. и че в политиката той е бил повече реалист, отколкото теоретик. Затова при всеки досег с творчеството му постоянно ще откриваме неделимия от него житейски път, който той следва като значим книжовник и брилянтен стратег. Той просто е изпреварил своето време, долавяйки новите геополитически реалности в Европа.
За живота и делото на Григорий Цамблак, за голямо съжаление, се знае твърде малко. Причината се крие преди всичко в недостатъчните преки източници, които биха позволили възстановяването дори на такива бели петна в неговата биография като място и дата на раждане, образование и т.н. В по-голямата част от проучванията, които са публикувани за неговата личност, преобладават най-вече хипотезите. По всеобщо мнение Григорий Цамблак произхожда от стара византийска фамилия, която се споменава за първи път в исторически свидетелства от ХІІІ в. Засега обаче не е установена нито етимологията на тази фамилия, нито е известна каква точно е била народностната основа на представителите на рода Цамблак, които са живели в тогавашна България. За самия Цамблак руски летописи от ХV в. пишат "родом болгарина".
По всяка вероятност Григорий Цамблак е роден през 60-те години на ХІV в. в Търново, но до този момент няма никакви категорични свидетелства в подкрепа на тази хипотеза. При внимателен анализ обаче на езика на произведенията на Цамблак мнозинството от изследовтелите правят извода, че той най-малкото е отраснал или е възпитаван в Търново, защото в тях са отразени особеностите на тогавашния североизточен говор. Той е ученик на патриарх Евтимий Търновски, при когото служи като примокирий. За ученическите и юношеските години на Григорий Цамблак в историческите извори съществуват съвсем незначителни данни. Но, все пак в руския Никоновски летопис е упоменато, че той бил "много образован, понеже от детинство бе запознат с всяка книжовна мъдрост".
В редицата от неустановени факти стои и въпросът колко време след падането на Търново Григорий Цамблак прекарва в България. Около 1390 г. той вече живее в Цариград, където се замонашва. Впоследствие той очевидно е имал възможността да се запознае както с ръководни църковни кръгове, така и с представителите на бележити църкви и манастири. Тук на първо място следва да посочим манастира Пантократор и Студийската лавра. Но, независимо през колко степени на обучение е минал и в колко от тогавашните центрове на образованост е продължавало то, едно е безспорно ясно - Григорий Цамблак е бил сред най-образованите и начетени автори на славянското Средновековие.
От историческите извори е известно, че в самия край на ХІV в. Цамблак е на служба при Константинополския патриарх Матей (1397 г. - 1410 г.). Както по всичко личи, последният далеч не горял от желание да използва Цамблаковите интелектуални заложби за просвещение на българите, но и не искал да се лиши от знанията му, особено необходими за византийските църковни и политически домогвания. Това е и времето, през което Патриаршията в Цариград не е имала голям избор в отношенията си с Молдавската църква. За целта в молдавската столица Сучава били изпратени през лятото на 1401 г. дяконът Мануил Архонт и Григорий Цамблак в качеството му на патриаршески синкел (секретар). Формално визитата им била свързана с това да се осведомят дали молдовският епископ Йосиф е посветен в своя църковен сан от законния митрополит на Галиция, или това е било извършено от Ипекския патриарх, който Цариград не признавал за законен духовен водач на Сърбия.
Но истинската причина била доста по-различна в стратегически план. Османските военни победи вече определено плашели Цариградската патриаршия, а обсадата на Цариград през 1400 г. показала недвусмислено, че ако не се предприемат някакви решителни стъпки, краят е неизбежен. Затова Патриаршията започнала сложни обходни действия, част от които е и дипломатическата дейност на нейните двама добре подготвени представители в Сучава.
След като преминали Черно море и пристигнали в гр. Акерман (Белград) при устието р.Днестър, те били радушно приети от княз Александър Добри. Но Цамблак не се завръща в Цариград, а остава в Сучава, където през следващата 1402 г. заема длъжността проповедник при тамошната митрополитска църква.
Кое налага оставането на Цамблак в Молдова? На 28 юли 1402 г. татарите разгромяват турската армия край Анкара. Като следствие на това Византия веднага променя външната си политика. Защото вече са възникнали благоприятни условия за изграждането на общобалканска коалиция срещу завоевателя.
Цамблак се оказва една от фигурите, от чиито по-нататъшни действия ще зависи в немалка степен реализацията на този план. Ето защо според някои автори тъкмо тогава Цамблак увековечава името си в Молдова с написването на девет омилетични произведения, които са плод на неговото ораторско вдъхновение. Всички те са написани на тогавашния книжовен български език, който бил и официален език на румънската църква и на управляващия елит в тази страна.
През 1403 г., след като вече е доказал своите блестящи качества като духовник и писател, Григорий Цамблак става игумен на новопостроения манастир Пантократор, известен още и като Нямцулски (по едноименната река, която протичала непосредствено до неговите постройки). Верен на своето кредо, Цамблак и тук не престава да пише своите религиозни съчинения, които са запазени в румънските ръкописни сборници. Така по силата на редица обективно стекли се обстоятелства Григорий Цамблак остава в Сучава до 1406 година. Далеч неизяснена е и все още онази част от неговия живот, която е свързана с пребиваването му в Сърбия, където Цамблак е игумен на Дечанския манастир.
Следващите събития в живота на Цамблак са сравнително малко по-добре документирани. Тогава започва най-плодотворният му творчески период (известен като литовско-руски) в цялостната му книжовна, църковна и политическа деятелност във Великото Литовско княжество, Мала Рус и Велика Рус.
продължете да четете от тук:
http://www.pravoslavieto.com/history/14 ... /index.htm
