Габриела Мистрал
Превод от испански: Ал. Муратов, Ат. Далчев--------------------------------------------------
моят бог като листак го полюлява,
със любовния му дъх живота пълни
и щастлив го прави.
Вярва в своето сърце, що тук не иска
нищо, грабнато от блян по висше щастие,
то със тоя блян вселената прегръща:
господар всевластен!
Вярвам в своето сърце, що с песента си
в бога се потапя силно наранено,
та от този купел жив да се възземе
току-що родено.
Вярвам в своето сърце, що се вълнува:
сътвори го който буни и морето,
и кънти животът в него като прилив
в бреговете.
Вярвам в своето сърце, що аз изцеждам,
за да оцветя платното на живота
с алено и розово, та като пламък
да му стане облеклото.
Вярвам в своето сърце, що подир плуга
бе засявано във делник и във празник.
Вярвам в своето сърце, що се излива,
без да се опразни.
Вярвам в своето сърце, що злият червей
няма да яде; то ще сломи смъртта си.
Вярвам в своето сърце, склонено кротко
на гръдта на бога, мощен и ужасен.
