автор: Габриел Мистрал
.
Тъках те, късче от плътта ми,във лоното си ден по ден,
зиморничаво меко късче,
заспи притиснато до мен!
Спи яребицата в тревите
и слуша пулса им зелен:
не се смущавай от дъха ми,
заспи притиснато до мен!
Стрък трепетен, от свойто чудно
съществувание изумен,
не се отделяй от гръдта ми,
заспи притиснато до мен!
и слуша пулса им зелен:
не се смущавай от дъха ми,
заспи притиснато до мен!
Стрък трепетен, от свойто чудно
съществувание изумен,
не се отделяй от гръдта ми,
заспи притиснато до мен!
Аз всичко на света изгубих,
забравих своя сън блажен.
От скута ми не се изплъзвай:
заспи притиснато до мен!
забравих своя сън блажен.
От скута ми не се изплъзвай:
заспи притиснато до мен!
...
Превод от испански: Ал. Муратов, Ат. Далчев