ГРИГОРИЙ ЦАМБЛАК
Сетне и след много такива години, когато царят български прочее не
очаква, а хората по целия свят живеят в мир и благочестието расте заради
молитвите на преподобната майка, този, който от началото [на света] е
ратник срещу кротостта, повдига буря и метеж непрекъснат, въоръжава
варварския цар срещу оня славен град. А той, щом дойде, завладя всички
български предели сякаш [бяха] гнездо, а, стигнал до чудния град, не
знаеше как да го превземе, понеже виждаше непристъпността на мястото
(както и си е), затворено от стръмнините на планини и високи хълмове и
заякчено със стени високи, а отвътре трижди укрепено чрез многочестните
мощи на преподобната; и [понеже знаеше], че тамошните жители я имаха
сред себе си като воин непобедим. И след всичко това прочее варваринът
щеше да се върне обратно безсилен, а ако би успял донякъде срещу
стените, то срещу силата на преподобната би успял толкова, колкото сено
срещу огън. Обаче чува и той подобно [на онова слово, що бе казано] на
Мойсей и Йеремия — или: "Не се моли за тези хора", или: "Излез от този
град, понеже твоите молитви са сякаш медна стена, та възпират моя гняв."
И така щом грехът — о, горчива повест! — надделя, [градът] веднага
падна в ръцете на оня, който си мислеше, че никога не ще получи това. И
какво още? Ако подробно представя на ваша милост чрез писанието [си]
онова, що се вършеше тогава, зная сигурно, че ще ви потопя в печал и
сълзи. Но заради тържеството на деня премълчахме повестта, макар тя да е
полезна, обаче — за ридание!
Когато всички ценности на града бяха
донасяни пред царевото лице, донесено беше и всечестното тяло на
преподобната, лишено от многоценните одежди, облечено в някакви бедни и
лоши дрехи. Измолил това [тяло], царят, който царствува над града Бдин
на река Истър, отправя го там в своите [предели], където и остана не за
дълго време.
Сетне, когато угърският крал заедно с подвластните му
сили премина река Дунав и превзе града Бдин, и докато беше в Никопол,
варварският предводител, оставяйки Византия — защото тогава жестоко
воюваше с тях, — опълчва се колкото може по-бързо срещу угрите. И щом
стана сражението, побеждава ги напълно, става причина по-голямата част
от войската да се издави в реката; и така измаилтянинът, гордеейки се
със светли победи, идва срещу града Бдин. И тъй като, прочее, царят
излезе при него, без да се бои, понеже за тях му бе проводен пратеник,
отпраща го вързан в град Бруса, а богатствата му, които са безчетни, и
тях взема, та ги изпраща в своите [предели]. Докато ставаше това, случи
се там да бъде, дошла да види царя, преблагочестивата княгиня на
сръбската земя, съпруга на винаги споменавания и свети княз Лазар,
заедно с двамата си благочестиви потомци — деспот Стефан и Вълко, а и
със съпругата на великия и прехрабър деспот Углеш, наречена Евтимия,
която е украсена в постничеството чрез деяние и добродетели и
превъзхожда мнозина в премъдрост и острота на ума. Те заедно, като имаха
дръзновение пред царя, молеха не за града, не за неговите околности, не
за богатство, нито за каквото и да е от тези неща, що съдържат наслада
кратка и временна, ала — погибел безкрайна. Но, обхванати крепко от
любов, падат пред [царя], молейки за нетленните мощи на тази преподобна
майка.
А той, подсмивайки се, рече: "И защо не молите [за нещо] от
другите богатства, достойни за по-голяма и висока цена, а само за кости
сухи и съвсем неподвижни?"
Те пък — о, блажено произволение, о,
боголюбезно приношение на благите души! — казаха: "Ако искаш да замениш
всички наши богатства за жадуваните от нас мощи, готови сме да ги
поставим пред тебе!"
Той прочее възхвалява усърдието им — понеже
на добродетелите е присъщо да удивляват и мъчителите — и дава в ръцете
им желаното. И те, прегръщайки го с ръце, целуваха [го], присъединяваха
към очите и душа, и сърце, лееха заедно сълзи от радост, похваляваха,
коленичеха и не можеха никак да се насладят на лъчезарността на ковчега.
Най-сетне, подредили [тялото] с многоценни благовония и златни одежди,
отнесоха го с голяма почест в своята земя, като се гордееха и
едновременно — се и веселяха, придобили такова съкровище, срещу което
целият свят е неравностоен. И не погрешиха, премъдрите! Но щом то бе
положено в светата църква в дома им, пази ги невредимо от напора на
нашествениците, понеже почестта към съслужителя възлиза към първообраза
на господаря [бога]; и [почитащите го] укрепват чрез растещите сладки
надежди. Но и ние се надяваме, че те ще царуват [на небето] заедно с
нея, защото й състрадаваха и от варварските ръце я изтръгнаха, тъй както
бог пожела, но и защото те твърде много се постараха. "Изведе, рече,
своите люде, но чрез ръката Мойсеева и Аронова." Запази и бог мощите на
преподобната от варварско неистовство, но чрез старанието и ревността на
тези боголюбезни и великопохвални мъже. И не ме укорявайте, загдето на
женската слабост придавам мъжко име, тъй като се преценява силата и
мъжеството на разума, а не вида на естеството. Към мъжете се причислява и
Анна, и Юдит, и Декора, които чудодейства направиха, които царства
завладяха които нечестиви царе посрамиха.
И сега земята им е
цялата светла и многочестна, по всички образци — превъзходна и
надминаваща всички царства от Изтока, та чак до Западния океан. Прочее,
само като преминаха през тях, измаилтяните напълно ги смазаха и
направиха едва да си поемат дъх, а благочестието изтръгнаха, техните
царе и князе — изтребиха. И рядко, и с мъка ще се намери там църква или
свещеник, и то тайно, когато светилището е скрито в земята. А тук, след
като тези боговенчани господари от колко години са нападани от
[измаилтяните] и като лозе обирани, и това — не веднъж в годината, но
всеки ден и час, живеят поради молитвите на преподобната, владеейки
своите [области], както открай време, множейки благочестието и
увеличавайки добродетелите.
В кои страни, кажи ми, има толкова
манастири, така големи и славни? В кои градове? Къде — толкова
неизброимо иноческо множество, живеещо ангелски и безбрачен живот. И
едни прочее са в манастирите — едно съзерцаващи, за едно мислещи, за
едно дишащи и чрез общението един спрямо друг са за себе си образец и
поръчителство за добродетел; а други, стоящи в небесното безмълвие,
сякаш серафими, служат на божеството, имайки наум [небесното] жителство и
наслади, и непрестанно преумножават молитвите за владетелите. Къде има
толкова архиереи? Къде — [такова] усърдие към бога и към божественото?
Къде — [такова] благоприличие на народа колкото сред управниците,
толкова и сред подчинените? Никъде освен тук, където преподобната
благоволи да пребивава, където пожела в покой да бъде! Отне Владиката
българската слава от нея, а й дарува сръбската, понеже онази
[българската] не остана никак!
Такова беше пренасянето на
достохвалната майка, защото бог направи това по промисъл, та и западните
[земи] чрез нейното идване да се осветят и да се насочат към
по-доброто.
Православната църква чества Св. преподобна Параскева - Петка Търновска (Епиватска) на 14 октомври.
След вековни странствания мощите на светицата били положени през 1641 г. в катедралата в Яш (Северна Румъния), където са и до днес.
След вековни странствания мощите на светицата били положени през 1641 г. в катедралата в Яш (Северна Румъния), където са и до днес.
Източник: Стара българска литература. Том 4. Житиеписни творби. Български писател, С. 1986.