СЪВРЕМЕННА КИТАЙСКА ПОЕЗИЯ
между мъглявата луна и лунните петна
Дзян Хъ
Бей Дао 1 2
Йен Ли
Гу Чън
Ю Дзиен
Хан Дун
Лу И'мин
Джоу Фънмин
Шу ТинБо Цзюй-и
Жао Лихон - китайски поет и учен
Ду Фу - Танската поезия (618-907 г.)
-----------------------
ДЗЯН ХЪ
Дъждовни капки
Понякога в душата ти
внезапно опустява
като градина след дъжд
някакви неща
по контурите в края
се приплъзват
ти усещаш
проблясва керемида
или може би лист
накланя се
надолу увисва
вода
изтегля се
окръгля се
капка
по капка
устремно
неясно
падат натрошават се
и пак гъвкаво меко
се сливат
разпръскват се
и накрая замират
ти знаеш
локвите ще пресъхнат
в този миг душата ти
пак ще бъде огряна от топлото слънце
превод от китайски: Веселин Карастойчев
Съвременна китайска поезия
*******
Йен Ли
Площад номер три на галактиката
В мигове когато съм притихнал
за много неща не мога просто така да говоря
устата е голяма кутия със звуци
леко да я разклатя и ще натроша покоя
когато няма как да съм притихнал
главата е огромен склад за експлозиви
сетивата са издирили адреса
и вдъхновението неизбежно бомбардира
отвратителното в глъчката на битието
в мигове между покой и безпокойство
и душата ми увисва в пространството
тялото е лек облак
дори слаб полъх на влюбен вятър
може да ме отвее от всяка държава на света
и от името на земното кълбо да си уговоря
среща със слънцето
на площад номер три на галактиката
*******
Ям музика
Щом мълчиш и не отлепваш устни тогава нека мълчим
връзката между мълчание и откровеност винаги е неопределима
Обаче
дори изкривените мечти които с удари не можеш да изправиш
се сгушват в криволиците на съня
Разбира се
за да живее
мълчанието трябва да поглъща барабанен грохот
Затова
домът на мълчанието е разположен сред купища музикални инструменти
Затова
с радост приех
поканата им да хапна музика
*******
Без заглавие
По «Уанфудзин» видях един студент с боси крака
но така и не можах да прочета йероглифите на университетската значка
с една дума
босоног студент върви по «Уанфудзин»
като използва своите знания
минувачите втренчено го гледат как се е нагласил
висок и едър но май има нещо общо с определен вид медицински заведения
спокойно си запали цигара
извади от студентската чанта чифт пантофи
скъса и захвърли етикета
и пак сложи пантофите в чантата
съвсем изпъкнаха очите по лицата на минувачите
докато студентът не се вмъкна в един тролей
през цялото време следях усмихнатия му израз
със сигурност той стигна до психологическо заключение
той ще отмие от краката си прахта която отпреди прикрива истинския облик на
съжденията
той с хавлиена кърпа ще постави последната точка на своя трактат
*******
Ропот
Бо Цзюй-и
***
Ядна ставам:
чичопей подсвирква.
Скръбна лягам:
спят по две гугутки.
Аз не мога
през април без тебе.
Знам, че само
цели нощи плача.
***
В походите
крачиш без почивка.
Тежко е
без тебе да си лягам.
В боевете
вече си отслабнал.
Ших ти риза -
тя широка стана.
****************
ГУ ЧЪН
МЕХУРЧЕТА
Две малки въздушни мехурчета -
частици от морската пяна,
изплуваха от дълбините
на син океан от мечти...
Прозрачна, сребриста мъглица -
ефирна и лека омара,
полека нагоре се вдига,
люляна от морския бриз...
Подобно на малко дете,
отчаяно вкопчвам се в тебе,
а ти се изтръгваш по малко
и бавно стопяваш съвсем...
С безсилна тъга осъзнавам:
напразно се мъча да върна
отлитащо водно мехурче
обратно в реалния свят...
1980 г.
Лина Бакалова, превод от английски
между мъглявата луна и лунните петна
Дзян Хъ
Бей Дао 1 2
Йен Ли
Гу Чън
Ю Дзиен
Хан Дун
Лу И'мин
Джоу Фънмин
Шу ТинБо Цзюй-и
Жао Лихон - китайски поет и учен
Ду Фу - Танската поезия (618-907 г.)
-----------------------
ДЗЯН ХЪ
Дъждовни капки
Понякога в душата ти
внезапно опустява
като градина след дъжд
някакви неща
по контурите в края
се приплъзват
ти усещаш
проблясва керемида
или може би лист
накланя се
надолу увисва
вода
изтегля се
окръгля се
капка
по капка
устремно
неясно
падат натрошават се
и пак гъвкаво меко
се сливат
разпръскват се
и накрая замират
ти знаеш
локвите ще пресъхнат
в този миг душата ти
пак ще бъде огряна от топлото слънце
превод от китайски: Веселин Карастойчев
Съвременна китайска поезия
*******
Йен Ли
Площад номер три на галактиката
В мигове когато съм притихнал
за много неща не мога просто така да говоря
устата е голяма кутия със звуци
леко да я разклатя и ще натроша покоя
когато няма как да съм притихнал
главата е огромен склад за експлозиви
сетивата са издирили адреса
и вдъхновението неизбежно бомбардира
отвратителното в глъчката на битието
в мигове между покой и безпокойство
и душата ми увисва в пространството
тялото е лек облак
дори слаб полъх на влюбен вятър
може да ме отвее от всяка държава на света
и от името на земното кълбо да си уговоря
среща със слънцето
на площад номер три на галактиката
*******
Ям музика
Щом мълчиш и не отлепваш устни тогава нека мълчим
връзката между мълчание и откровеност винаги е неопределима
Обаче
дори изкривените мечти които с удари не можеш да изправиш
се сгушват в криволиците на съня
Разбира се
за да живее
мълчанието трябва да поглъща барабанен грохот
Затова
домът на мълчанието е разположен сред купища музикални инструменти
Затова
с радост приех
поканата им да хапна музика
*******
Без заглавие
По «Уанфудзин» видях един студент с боси крака
но така и не можах да прочета йероглифите на университетската значка
с една дума
босоног студент върви по «Уанфудзин»
като използва своите знания
минувачите втренчено го гледат как се е нагласил
висок и едър но май има нещо общо с определен вид медицински заведения
спокойно си запали цигара
извади от студентската чанта чифт пантофи
скъса и захвърли етикета
и пак сложи пантофите в чантата
съвсем изпъкнаха очите по лицата на минувачите
докато студентът не се вмъкна в един тролей
през цялото време следях усмихнатия му израз
със сигурност той стигна до психологическо заключение
той ще отмие от краката си прахта която отпреди прикрива истинския облик на
съжденията
той с хавлиена кърпа ще постави последната точка на своя трактат
*******
Ропот
Бо Цзюй-и
***
Ядна ставам:
чичопей подсвирква.
Скръбна лягам:
спят по две гугутки.
Аз не мога
през април без тебе.
Знам, че само
цели нощи плача.
***
В походите
крачиш без почивка.
Тежко е
без тебе да си лягам.
В боевете
вече си отслабнал.
Ших ти риза -
тя широка стана.
****************
ГУ ЧЪН
МЕХУРЧЕТА
Две малки въздушни мехурчета -
частици от морската пяна,
изплуваха от дълбините
на син океан от мечти...
Прозрачна, сребриста мъглица -
ефирна и лека омара,
полека нагоре се вдига,
люляна от морския бриз...
Подобно на малко дете,
отчаяно вкопчвам се в тебе,
а ти се изтръгваш по малко
и бавно стопяваш съвсем...
С безсилна тъга осъзнавам:
напразно се мъча да върна
отлитащо водно мехурче
обратно в реалния свят...
1980 г.
Лина Бакалова, превод от английски
