автор: Халед Даруиш – арабски поет
На тоя свят
понякога се случват простички неща:
ей тъй, докато съзерцаваш шарените корабчета в малкото пристанище
край Босфора,
туркинята Муниса да ти каже:
Дядо ми е от Азербайджан, а майка ми е кюрдка,
баба ми от Солун е,
а пък в Латакия баща ми е роден.
На тоя свят
понякога се случват простички неща:
синът ми Сами рано сутринта за новата си работа
да тръгне – на летището в Чикаго,
в прекрасно настроение
с неясното желание
за ново романтично приключение.
На тоя свят
понякога се случват простички неща:
една жена в интимния си дневник да запише:
„В сърцето – мъж,
а вкъщи – друг,
в мечтите – трети.
Да знаеха един за друг,
щях аз да съм унищожената!”
На тоя свят
понякога се случват простички неща:
момиче от един кибуц – Дагания,
край бреговете на Тивериада,
да срещне своето момче, а то в Багдад живее
с родителите си – изселници от Галилея;
двамата да разговарят за луната, за Пикасо, за самоубийството на Клеопатра,
и да си гледат на ръка – на дланите, протегнати на масата,
между филджаните с кафе и чашите вода,
и много да се смеят,
и зърна да хвърлят на гугутките, спокойно ходещи в краката им
в Атина на площада с парламента.
На тоя свят
понякога се случват простички неща:
един приятел да се запаси с достатъчно и мъдрост, а и храброст,
за да каже на жена си думите „Обичам те”
след нощ, изпълнена с горчилка, сълзи и безумие,
която е прекарал в четене на страстните писма, които е написала до другия.
На тоя свят
понякога се случват безпределно простички неща:
боецът от Бригади „Мъченици от ал-Акса”,
докато го преследват, да мечтае
да пийне чашка чай, да хапне диня привечер
при майка си и при сестрите си на покрива на къщата им в Наблус,
или пък да спрат сълзите на момчето в Газа
само от това, че е открило жив баща си сред руините
подир голямата експлозия…
или пък аз да продължа да си чета поемата за „Божията пратеничка с дългата до извора коса”,
докато чакам да ми разрешат да мина бариерата на израелската армейска част
на пътя между Витлеем и Рамалла.
Превод от арабски: Мая Ценова
На тоя свят
понякога се случват простички неща:
ей тъй, докато съзерцаваш шарените корабчета в малкото пристанище
край Босфора,
туркинята Муниса да ти каже:
Дядо ми е от Азербайджан, а майка ми е кюрдка,
баба ми от Солун е,
а пък в Латакия баща ми е роден.
На тоя свят
понякога се случват простички неща:
синът ми Сами рано сутринта за новата си работа
да тръгне – на летището в Чикаго,
в прекрасно настроение
с неясното желание
за ново романтично приключение.
На тоя свят
понякога се случват простички неща:
една жена в интимния си дневник да запише:
„В сърцето – мъж,
а вкъщи – друг,
в мечтите – трети.
Да знаеха един за друг,
щях аз да съм унищожената!”
На тоя свят
понякога се случват простички неща:
момиче от един кибуц – Дагания,
край бреговете на Тивериада,
да срещне своето момче, а то в Багдад живее
с родителите си – изселници от Галилея;
двамата да разговарят за луната, за Пикасо, за самоубийството на Клеопатра,
и да си гледат на ръка – на дланите, протегнати на масата,
между филджаните с кафе и чашите вода,
и много да се смеят,
и зърна да хвърлят на гугутките, спокойно ходещи в краката им
в Атина на площада с парламента.
На тоя свят
понякога се случват простички неща:
един приятел да се запаси с достатъчно и мъдрост, а и храброст,
за да каже на жена си думите „Обичам те”
след нощ, изпълнена с горчилка, сълзи и безумие,
която е прекарал в четене на страстните писма, които е написала до другия.
На тоя свят
понякога се случват безпределно простички неща:
боецът от Бригади „Мъченици от ал-Акса”,
докато го преследват, да мечтае
да пийне чашка чай, да хапне диня привечер
при майка си и при сестрите си на покрива на къщата им в Наблус,
или пък да спрат сълзите на момчето в Газа
само от това, че е открило жив баща си сред руините
подир голямата експлозия…
или пък аз да продължа да си чета поемата за „Божията пратеничка с дългата до извора коса”,
докато чакам да ми разрешат да мина бариерата на израелската армейска част
на пътя между Витлеем и Рамалла.
Превод от арабски: Мая Ценова
