колко време се взираме,
А не можем да те видим на бесилото,
където толкова пъти те бесиха.
Кажи ни Василе,
кажи ни къде си?
Защо не дойдеш да ни видиш –
как си влачиме кръста –
по-мръсни от биволи,
от дявола даже отблъснати!
А ти защо захвърли расото?
Защо не остана при нас –
като крастави жаби
да крещим от блатото?
Ние останахме вече без глас.
Вместо нас – крещят политиците,
онези,
дето са обесили портрета ти
по стените
като главите си.
Ако наистина си жив,
ако наистина си Левски –
слизай
и удряй плесници
на предателите
и на подлеците!
Слизай
и раздавай правда,
но не като тази,
сегашната!
Апостоле,
Много ни трябваш!
Не дойдеш ли –
ще ни стъпчат като мравки,
онези,
дето обесват,
портрета ти
по стените,
онези, дето отрязаха герба от знамето,
утре сигурно ще ни отрежат главите.
Апостоле,
ако още не си станал цар,
ако още не си ни забравил –
ела си!
Ние,
до последния жив
и до последния умрял –
ще те чакаме…
автор: Ангел Веселинов
Добрич, 1997 г.
